Списък на параграфи

Трябва да храним в душите си истинско отвращение към греха. Господи — повтори със съкрушено сърце — никога вече да не Те обиждам!

Не се учудвай обаче, ако усещаш тежестта на твоето бедно тяло и на човешките страсти: би било глупаво и по детски наивно, ако едва сега си забелязал, че „тези неща“ съществуват. Твоята нищета не е препятствие, а подтик, за да се доближиш повече до Бога, за да Го търсиш настойчиво, защото Той е този, който ни очиства.

Много наскърбява Бога безсъвестното поведение на мнозина — мъже и жени — които не правят усилие да избягват съзнателните малки грехове. Нормално е — мислят, оправдавайки се — защото в тези препятствия се спъваме всички!

Чуй ме добре: по-голямата част от онази сбирщина, която осъди Христос и Го изпрати на смърт, също започна само с викане — като другите! — с отиването в Гетсиманската градина — заедно с другите!…

Накрая, подтиквани от онова, което правеха „всички“, не можаха и не поискаха да се върнат назад… и разпнаха Исус!

Ето, след двадесет века, още не сме се поучили.

„Felix culpa“ — „О, блажена вина!“ — пее Църквата… Благословена да бъде твоята грешка — повтарям ти на ухото, — ако ти е помогнала да не падаш отново, а също и за да разбереш и подпомогнеш по-добре ближния си, който не е по-малоценен от тебе.

Обичай родината си: патриотизмът е християнска добродетел. Ако обаче патриотизмът се превърне в национализъм, който те кара да гледаш безразлично, презрително — без християнска любов и справедливост — други страни, други народи, той е грях.

„Ако не ме карат да греша!“ — силен вопъл на едно бедно създание, почти погубено, в личния си живот и в своите стремежи на човек и християнин, от могъщи врагове. — Размисли и се поучи: ако не те карат да грешиш!

Едва започнат доброволно този диалог, изкушението отнема мира на душата така, както допуснатата нечистота унищожава благодатта.

Той последва пътя на нечистотата с цялото си тяло… и с цялата си душа. — Вярата му се обезобрази…, макар и да знаеше добре, че не се касае за вярата.

Искай прошка със съкрушено сърце и покай се от все сърце за грешките срещу моралната чистотата от твоя минал живот, но недей умишлено да си ги припомняш.

Адът е единственото наказание за греха. Смъртта и съдът са само последици, които не заплашват живеещия в Божията благодат.

Прибягвай към Дева Мария — Майка на Добрия Съвет, за да не излизат никога от устата ти обиди към Бога.

В размишлението Христовото Страдание излиза от студената рамка на историята или на почтителното преклонение, за да се представи пред очите ни страшно, потискащо, жестоко, кърваво…, изпълнено с Любов.

Тогава може да се почувства, че грехът не се свежда просто до една „правописна грешка“: той се състои в разпъването на Кръста, в подлагането на ръцете и нозете на Божия Син на ударите на чуковете и в пробождането на сърцето Му.