Списък на параграфи

Ти се подмлади! И действително, забелязваш, че общението с Бога в съвсем кратко време те върна в наивната и щастлива детска възраст, дори до сигурността и радостта — без инфантилизъм — на духовното детство… Оглеждаш се и забелязваш, че с другите става същото: минават години от тяхната първа среща с Христос и, вече зрели, в тях се укрепват трайно младостта и радостта. Те не са недорасли, а са млади и радостни!

Тази реалност — последствие от духовния живот — привлича, утвърждава и завладява душите. Благодари всеки ден за това „ad Deum qui laetificat iuventutem“ — на Бога, който изпълва с радост младостта ти.

Съветвам те да опиташ някога да се върнеш… в началото на твоето „първо обръщане“, което, ако не означава точно да станем отново деца, то е почти същото. В духовния живот е нужно да се оставиш да те ръководят с пълно доверие, без страх и двуличие; трябва да говориш съвсем открито за онова, което имаш в ума и сърцето си.

Прибягвай към духовното наставничество с все по-голямо смирение и с постоянство, което също е смирение.

Мисли — и няма да сгрешиш, защото в случая Бог ти говори — че си като малко, чистосърдечно дете, което малко по малко учат да говори, да чете, да разпознава цветята и птиците, да изживява радостите и скърбите, да внимава къде върви.

Свикни да казваш устни молитви сутрин, докато се обличаш, както правят малките деца. В резултат ще почувстваш по-силно Божието присъствие през деня.

Святата броеница е много полезна за онези, които използват като оръжие своя ум и учението. Защото това привидно еднообразие в молитвата към Дева Мария, унищожава всеки кълн на пустословие и на гордост.