Списък на параграфи

Има 2 параграфи в «Христос е, който преминава» чия материя е Духовно детство .

За да очертаем макар и в общи линии един начин на живот, който да ни подбужда да общуваме със Свети Дух, а заедно с Него и с Отец, и със Сина – и да сме близко до Утешителя, следва да обърнем внимание на три основни неща: отново посочвам послушание, молитвен живот и единение с кръста.

На първо място е послушанието, защото Свети Дух е Този, Който със Своите внушения придава свръхествен оттенък на нашите мисли, желания и дела. Той ни подбужда да се присъединим към Христово учение и да го усвоим в дълбочина; Той ни осветлява, за да осъзнаем нашето лично призвание и дава сили, за да осъществим всичко, което Бог очаква от нас. Ако сме послушни на Свети Дух, ще придобиваме все повече Христов образ и така ще се доближаваме все по-близо до Бог Отец. „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“29.

Ако позволим да бъдем водени от този жизнен принцип вътре в нас, който е Свети Дух, то нашата духовна жизненост ще се разраства и ще се оставим спонтанно и доверчиво в ръцете на нашия Бог Отец– подобно на дете, което се хвърля в прегръдките на баща си. „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“30 – казва Господ. Това е добре познатият и винаги актуален духовен път на детството, който не е следствие от мекушавост или от липса на човешка зрялост. Това е свръхестествена зрялост, която ни кара да се потопим в чудесата на Божията любов, да признаем своята незначителност и изцяло да отъждествим нашата воля с тази на Бог.

Да станем като деца в Божията любов

Нека разгледаме внимателно тази точка, понеже може да ни помогне да разберем много важни неща, тъй като тайната на Дева Мария ни открива, че трябва да станем малки, за да се доближим до Бог. „Истина ви казвам – казва Господ на Своите ученици – ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“11.

Да станем като деца значи: да се отречем от горделивостта и самодоволството; да признаем, че сами не можем да направим нищо, понеже са ни нужни благодатта и силата на нашия Бог Отец, за да се научим как да напредваме и неотклонно да следваме този път. За да сме малки е необходимо да се осланяме - както се осланят децата; да вярваме – както вярват децата; да молим – както молят децата.

А всичко това го научаваме, общувайки със Света Богородица. Почитането на Девата не е проява на сантименталност или на липса на мъжественост. То е утеха и ликуване, които изпълват душата точно както го прави едно задълбочено и цялостно духовно упражняване на вярата, което ни извежда от самите нас и полага нашата надежда в Господ. „Господ е Пастир мой – се пее в един от псалмите – от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.“12

Тъй като Дева Мария е майка, почитането й ни учи да бъдем деца: да обичаме истински, безгранично; да бъдем простодушни, а не оплетени в усложнения, причинени от егоистичното мислене само за себе си; да бъдем радостни, тъй като знаем, че нищо не може да съкруши нашата надежда. Началото на пътя, водещ към всеотдайната любов на Бог, е в доверчивата любов към Света Богородица. Така писах преди много години в увода към едни коментари за Мариината броеница и оттогава много пъти съм се убеждавал в правотата на тези думи. Няма да се впускам в дълги разсъждения, за да коментирам тази идея. По-скоро ви приканвам да го изпитате сами, самите вие да го установите, като се обърнете с любов към Дева Мария, като й разкриете сърцето си, като й поверите вашите радости и скърби, като я помолите за помощ в опознаването и в следването на Исус.

Бележки
29

Рим. 8:14.

30

Мат. 18:3.

Препратки към Светото писание
Бележки
11

Мат. 18:3.

12

Пс. 22/23:1-4.

Препратки към Светото писание