Списък на параграфи

За нас не е тайна, че предстои още много работа. Веднъж, може би виждайки поклащащите се вече налети житни класове, Исус казва на учениците Си: „Жетвата е голяма а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“²⁴. Както тогава, така и сега няма работници, които искат да понесат „теготата на деня и жегата“²⁵. А ако ние, които работим, не сме предани, ще се сбъдне написаното от пророк Иоил: „Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок; повяхна маслина. Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина“²⁶.

Няма реколта, когато човек не е подготвен отзивчиво да приеме една постоянна работа, която може да се окаже дълга и изморителна: да обработва земята, да я засява, да се грижи за нивите, да жъне и вършее... Царството Божие се изгражда в историята, във времето. Господ е поверил на всички ни тази задача. Никой не може да си мисли, че е освободен от нея. Днес, като съзерцаваме и обожаваме Христос в Евхаристията, нека си дадем сметка, че още не е ударил часът за почивка, че работният ден продължава...

В книга „Притчи Соломонови“ четем: „Който работи земята си, ще се насища с хляб“²⁷. Да се опитаме да го изтълкуваме духовно: този, който не обработва Божията нива, който не е верен на възложената му от Бог мисия да се посвети на другите, като им помага да познаят Христос, трудно ще разбере значението на Евхаристичния хляб. Никой не оценява нещо, което не му струва нищо. За да се цени и обича светата Евхаристия, е необходимо да се извърви пътят на Исус: да бъдем зърно, да умрем за себе си, да се възродим пълни с живот и да дадем богат плод – сто към едно²⁸.

А този път се описва съвсем кратко: да обичаме. Да обичаме – значи да имаме голямо сърце, да усещаме безпокойствата на околните, да умеем да разбираме и да прощаваме, заедно с Исус Христос да се жертваме за всички души. Ако обичаме със сърцето на Христос, ще се научим да служим на другите и ще защищаваме истината твърдо и с любов. А за да обичаме така, е необходимо всеки да изтръгне от своя живот всичко, което пречи на Христос да живее в него: привързаността към спокойствието, изкушенията на егоизма, склонността за самоизтъкване. Само при положение, че възпроизвеждаме у себе си живота на Христос, ще можем да го предадем на другите; само при положение, че умираме подобно на житното зърно, ще можем да действаме в недрата на земята, да я преобразяваме отвътре, да я правим плодородна.

Църковната година приключва. В святото Приношение на олтара подновяваме поднасянето пред Бог Отец на Жертвата, Христос, Който е – както ще прочетем след малко в префациото на литургията - Цар на светостта и на благодатта, Цар на правдата, на любовта и на мира. Всички вие изпитвате в душата си безгранична радост, замисляйки се за святата човешка природа на нашия Господ – Цар със сърце от плът като нашето. Той, Създателят на вселената и на всички твари, не се налага, демонстрирайки Своята мощ, а проси малко любов, показвайки ни мълчаливо раните на ръцете Си.

Но защо толкова хора не Му обръщат внимание? Защо още се чува този ожесточен протест: „Не искаме той да царува над нас“¹? На земята има милиони, които се изправят по този начин срещу Исус Христос, по-точно казано срещу сянката на Исус Христос, понеже не познават истинския Христос, не са видели красотата на лицето Му, нито познават чудното Му учение.

Гледайки това печално зрелище, се чувствам подтикнат да удовлетворя Господ за обидите. Слушайки тази нескончаема шумотевица – идваща по-скоро от недостойните дела, отколкото от думи, изпитвам нуждата силно да изкрещя: „Той трябва да царува“².

Съпротива срещу Христос

За мнозина е нетърпимо да царува Христос. Те Му оказват съпротива по хиляди начини: в основните насоки на живота и съжителството между хората; в обичаите; в науката и в изкуството. Стигат дори до живота в Църквата! „Аз не говоря – пише свети Августин – за покварените души, които обиждат Христос. Малцина в действителност са онези, които го обиждат с езика си. Обаче мнозина са тези, които го обиждат с поведението си“³.

Някои се дразнят дори от съчетанието Христос Цар – заради един маловажен терминологичен въпрос. Нима царуването на Христос би могло да се сбърка с някакъв политически строй или пък признаването на царствеността на Господ би ги принудило да приемат някакъв закон? Те не възприемат Закона, дори откровеното поучение за взаимната любов, понеже не искат да се доближат до Божията любов. Те искат да служат само на собствения си егоизъм.

От много време Господ ме кара да повтарям този беззвучен вик: ще служа! Нека Той умножи у нас желанията за себеотдаване, за вярно, семпло, без показност и излишен шум следване на Божия призив, където и да се намираме сред хората. Нека Му благодарим от все сърце. И да Му отправим молитва като поданици, като деца. И устата ни ще се изпълни с мляко и мед, и ще ни стане сладко да говорим за Царството Божие, което е Царство на свободата – на свободата, която Той ни спечели⁴.

Христос, Господар на света

Бих желал да се замислим как Христос – милото Детенце, Което видяхме да се ражда във Витлеем, всъщност е Господарят на света. Ами от Него беше създадено всичко на небето и на земята; Той помири с Отец всички неща, възстановявайки мира между небето и земята чрез кръвта, която проля на кръста⁵. Днес Христос царува отдясно на Отец – това заявяват двата ангела в бели дрехи на учениците, които омаяни гледат небето след Възнесението на Господ: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“⁶.

Чрез Него царуват царете⁷, с тази разлика, че царете, земните власти преминават, а Христовото царство „ще царува довеки и вечно“⁸, „царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род“⁹.

Царството на Христос не е художествен образ, нито е риторична фигура. Христос е жив и като човек – с онова тяло, което прие при Въплъщението, което възкръсна след смъртта на кръста и което пребъдва прославено заедно с Неговата човешка душа в личността на Словото. Христос истински Бог и истински Човек, живее и царува и е Господарят на света. Само Той дава живот на всичко живо.

Тогава защо не ни се явява сега в цялата Си слава? Защото Неговото царство „не е от тоя свят“¹⁰, макар и да е на тоя свят. Исус отговаря на Пилат: Аз „съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“¹¹. Грешаха онези, които очакваха от Месията краткотрайна видима власт, „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“¹²

Истина и правда, мир и радост в Свети Дух. Това е царството Христово – Божието действие, което спасява хората и което ще завърши, щом дойде краят на света и Господ, седящ най-високо в рая ще слезе да съди окончателно хората.

Когато Христос започва да проповядва на земята, Той не представя някаква политическа програма, а казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“¹³, заръчва на Своите ученици да разгласят тази блага вест¹⁴, поучава ги да се молят за идването на Неговото царство¹⁵. Това е Божието царство и Неговата правда – ето в какво се състои светият живот. Това е първото, към което трябва да се стремим¹⁶, това е единственото истински необходимо нещо¹⁷.

Спасението, което проповядва нашият Господ Исус Христос, е покана, отправена към всички: „прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата“¹⁸. И Господ ни разкрива, че „царството Божие вътре във вас е“¹⁹.

Никой не е изключен от спасението, стига по своя воля да е послушен на изпълнените с обич изисквания на Христос: да се роди наново²⁰; да стане духом като дете²¹; да отдалечи сърцето си от всичко, което го отделя от Бог²². Исус иска дела, а не само думи²³. Както и неуморни усилия, понеже само онези, които се борят, ще заслужат вечното наследство²⁴.

Съвършенството на царството – окончателната присъда за спасение или осъждане – не е от този свят. Сега царството прилича на засята нива²⁵, на растежа на синапово зърно²⁶; а в края ще заприлича на мрежа, пълна с риба, която е изтеглена на брега и от която ще бъдат вадени и сортирани за различна участ хората, праведниците и беззаконниците²⁷. А по време на земния ни живот царството прилича на квас, който една жена взима и смесва с три мери брашно, докато всичкото втаса ²⁸.

Този, който разбира какво представлява царството, предлагано от Христос, си дава сметка, че си заслужава да жертва всичко, за да го постигне - това е бисерът, за който търговецът продава всичко притежавано, това е съкровището, намерено в нивата²⁹. Трудно се завоюва царството небесно и никой не е сигурен, че ще го достигне³⁰, обаче воплите на разкаялия се човек успяват да разтворят широко вратите му. Един от разбойниците, разпънати заедно с Исус, Го моли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“³¹.

Царството в душата

Колко си велик, Господи и Боже наш! Ти придаваш на живота ни свръхестествения смисъл и божествената ефикасност. Ти си причината, та от любов към Твоя Син да можем с всичките сили на нашето същество, с тяло и душа да повтаряме: „Той трябва да царува“, макар и да не сме се отърсили от нашите слабости. Защото Ти знаеш, че ние сме създания – и то какви създания! – на които не само краката³², но също така сърцето и главата са глинени. Обаче с Твоята помощ нашето същество ще е насочено единствено към Теб.

Христос трябва да царува преди всичко в нашата душа. Какво бихме отговорили, ако Той ни попиташе: А ти пускаш ли Ме да царувам в теб? Аз бих Му отвърнал, че за да царува в мен, имам нужда от изобилните Му благодати. Само така и най-слабото туптене на сърцето, и най-лекото дихание, и най-беглият поглед, и най-обикновената дума, и най-простото усещане ще се преобрази в „Осанна“ на моя Христос Цар.

Щом искаме Христос да царува, е необходимо да бъдем последователни – нека първо Му отдадем нашето сърце. Ако не го сторим, да се говори за царството Христово би било реч без християнско съдържание, външна проява на една липсваща вяра, би било измамно използване на Божието име за човешка облага.

Ако предварително условие за царуването на Исус в моята душа, в твоята душа, беше да сме подготвили предварително у себе си едно идеално място, тогава с основание щяхме да се отчаяме. Обаче „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал осле“³³. Виждате ли? На Исус за трон му е достатъчно едно презряно животно. Не знам вие какво мислите, но аз не се срамувам да си призная, че пред Господ съм магаре: „Като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата“³⁴, Ти ме водиш за оглавника.

Помислете какви са характерните черти на едно магаре - сега, когато са останали вече толкова малко. Но не на някое старо, опърничаво и злобно магаре, което си отмъщава с подли къчове, а на младо магаренце – с уши, стърчащи като антени, умерено в яденето, упорито в работата, със смел и радостен вървеж. Има хиляди животни, които са по-красиви, по-умни и по-жестоки. Обаче Христос се спря на него, за да се появи като цар пред народа, който Го срещаше с радостни викове. Понеже Исус няма нищо общо с лукавата пресметливост, с бездушните студени сърца, с привлекателната, но привидна красота. Нашият Господ харесва радостта на едно младо сърце, простия вървеж, искрения глас, чистия поглед, слуха, вслушващ се в Неговите нежни слова. Така Той царува в душата.

Да царуваш, като служиш

Ако разрешим на Христос да царува в душата ни, ние няма да станем властелини, а ще бъдем служители на всички хора. Служение. Как само ми харесва тази дума! Да служа на моя Цар, а чрез Него и на всички, изкупени с кръвта Му. Ех, ако християните умеехме да служим добре! Нека поверим на Господ нашето решение да се научим да вършим това служение, тъй като само служейки, ще можем да опознаем и да заобичаме Христос и да помогнем на другите също да Го опознаят и обикнат.

А как да Го открием на другите души? Със своя пример. Нека свидетелстваме за Него с нашето доброволно служене на Исус Христос във всички наши дейности, защото Той е Господ на всичко в живота ни, защото Той е единствената причина и крайната цел на нашето съществуване. След това, след като сме дали свидетелство с примера си, ще можем да поучаваме и с думи, със самото учение. Така правеше Христос: „начена да върши и учи“³⁵; първо поучаваше с делата Си, а после вече със Своята божествена проповед.

Да служим на другите заради Христос – това изисква да бъдем много човечни. Ако животът ни е безчовечен, Бог не ще съгради нищо в него, защото обикновено Той не строи върху безпорядъка, върху егоизма, върху високомерието. Трябва да разбираме всички, да съжителстваме с всички, да извиняваме всички, да прощаваме на всички. Разбира се, няма да кажем, че несправедливото е справедливо, че оскърблението, нанесено на Бог, не е оскърбление, че лошото е добро. Обаче на злото няма да отвърнем със зло, а с ясното учение и добри дела : удавяйки злото в изобилие от добро³⁶. По такъв начин Христос ще царува в нашата душа, а и в душите на околните.

Някои се опитват да установят мир на света, без да имат Божия любов в сърцата си, без да служат от любов към Бог на другите създания. Как е възможно по такъв начин да се изпълни една мирна мисия? Христовият мир е мир от царството на Христос. А царството на нашия Господ трябва да се основава върху желанието за святост, върху смиреното душевно разположение да получаваш Божията благодат, върху безстрашното действие в защита на справедливостта, върху божественото изливане на любовта.

Христос – на върха на всички човешки дейности

Това е напълно осъществимо, не е невъзможна мечта. Само ако ние, хората, се решихме да приютим в сърцата си Божията любов!... Христос, нашият Господ, бе разпънат и от висотата на кръста изкупи света, възстановявайки мира между Бог и хората. Исус Христос казва на всички: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“³⁷; ако вие Ме поставяте на върха на всички свои земни дейности, изпълнявайки винаги своите задължения и бидейки Мои свидетели както в това, което изглежда важно, така и в онова, което изглежда маловажно, „всички ще привлека към Себе Си“. И царството Ми сред вас ще стане действителност!

Христос, нашият Господ, продължава упорито сеитбата за спасение на хората и на цялото творение, изобщо на нашия свят, който е добър, понеже е създаден добър от ръцете на Бог. Оскърблението, нанесено от Адам, грехът на човешката горделивост, ето кое разруши божествената хармония на сътвореното.

Но Бог Отец, когато се изпълниха времената, изпрати Своя Единороден Син - Който под действието на Свети Дух се въплъти у Мария, винаги Дева - за да възстанови мира и изкупвайки греха на човека, „да получим осиновението“³⁸ – да станем Божи деца, способни да бъдем приятели на Бог. Та по този начин на новия човек, на този нов род Божи деца³⁹ да бъде вменено да освободи цялата вселена от безпорядъка, да съедини всички неща в Христос⁴⁰, Който ги е примирил с Бог⁴¹.

Към това сме призвани ние, християните, това е нашата апостолска задача и такъв стремеж трябва да бушува в душата ни - да направим царството Христово реалност, да няма повече омраза и жестокости, да излеем върху земята силния и омиротворяващ балсам на любовта. Нека помолим днес нашия Цар да ни стори смирени и пламенни участници в Божия план да се обедини това, което беше счупено, да се спаси загубеното, да се възобнови ред там, където човекът го наруши, да се упъти по правия път обърканият, да се възстанови сговорът в цялото творение.

Да прегърнеш християнската вяра, значи да се нагърбиш да продължиш мисията на Исус сред хората. Ние трябва да бъдем – всеки от нас – един друг Христос, самият Христос. Само така ще можем да се заемем с това велико, необятно и нескончаемо начинание – да освещаваме отвътре всички преходни структури, като им привнасяме закваската на изкуплението.

Никога не говоря за политика. Не смятам, че мисията на християните на земята е да създадат религиозно политическо движение – това би било лудост, дори то да има доброто намерение да вдъхне Христов дух на всички човешки дейности. Това, което трябва да направим, е да сложим в сърцето на Бог сърцето на всеки човек, какъвто и да е той. Да се стараем да говорим на всеки християнин, та там, където се намира – в условия, които не зависят само от положението му в Църквата или в обществото, а и от променящите се исторически обстоятелства – да може с примера и със словата си да дава свидетелство за вярата, която изповядва.

Християнинът е пълноправен член на човешкия род. Ако приеме в сърцето си да заживее Христос, да царува Христос, във всички свои човешки занимания той ще открива ясно изразена спасителната плодотворност на Господ. Без значение е дали това занимание е престижно или неподходящо – както се казва. Защото това, което е престижно за хората, може да е скромно в очите на Бога и това, което наричаме неподходящо или срамно, може да се окаже връх за християнина, връх в светостта и в служението.