Списък на параграфи

Разрешете ми отново да наблегна на обикновения, простия начин на живот на Исус, за който съм ви говорил вече толкова много пъти. Скритите години на Господ не са нещо без значение, нито само една подготовка за следващите години – годините на обществения Му живот. През 1928 г. аз ясно разбрах, че Бог желае християните да вземат за пример целия живот на Господ. Схванах, че става дума особено за скрития му живот – живот на всекидневен труд сред хората; Господ иска много души да намерят своя път именно в онези Негови години – години без шум и без блясък. Следователно да изпълниш Божията воля значи да се откажеш винаги от егоистичните стремежи, а не основно да гледаш да се отдръпнеш от обичайния живот на хората, с които си приличате по работа, професия, социално положение.

Аз мечтая – и мечтата вече се сбъдна – за хиляди Божи синове, които се освещават в своя живот на обикновени граждани, имащи същите стремежи и идеали, полагащи същите усилия като останалите хора. Имам нужда да им проглася следната божествена истина: Ако сте останали сред гъмжилото на света, това не значи, че Бог ви е забравил или че Господ не ви е призовал. Не, Той ви е подбудил да продължите пътя си сред житейските дела и несгоди. Той ви е подсказал, че вашето човешко призвание, вашата работа, вашите качества не само че не са чужди на Неговите божествени предначертания, ами че Той ги е осветил като приношение, преугодно на Отец.

Вече сме говорили доста по тази тема и при други случаи, ала позволете ми пак да наблегна на обикновения и естествен живот на свети Йосиф, който не странеше от своите съседи, нито слагаше пред тях ненужни прегради.

По тази причина не обичам да говоря – макар и в някои случаи това да е уместно - за работници католици, за инженери католици, за лекари католици и т.н., като че става дума за някакъв вид от даден род, все едно католиците образуват групичка, отделена от другите. Така се създава усещането, че има пропаст между християните и останалото човечество. Уважавам противоположното мнение, но мисля, че е много по-уместно да се говори за работници, които са католици, или за католици, които са работници; за инженери, които са католици, или за католици, които са инженери. Понеже човекът, който вярва и се занимава с интелектуален, инженерен или физически труд, е, а и се чувства, свързан с другите, равен на другите, чувства, че има същите права и задължения и същото желание за усъвършенствуване като другите, същия стремеж да се изправи пред общите проблеми и да им намери решение.

Щом си даде сметка за всичко това, католикът ще съумее да направи от своето всекидневие свидетелство за вяра, надежда и любов. Едно естествено и просто свидетелство, което няма нужда от показни демонстрации. Той трябва само да засвидетелства чрез своя последователен живот трайното присъствие на Църквата в света – защото всички католици образуват Църквата и с пълно право са членове на единия Божи народ.

Възможно е някой от вас да се запита как, по какъв начин може да предаде на другите това познание за Исус. И аз отговарям: по съвсем естествен и обикновен начин – живеейки, както се живее сред света, отдадени на вашата работа и на грижата за вашето семейство, участвайки в благородните начинания на хората и уважавайки законната свобода на всеки човек.

Ето вече почти тридесет години откакто Бог вложи в сърцето ми горещото желание да накарам хора с различно социално и семейно положение и професии да разберат тази доктрина, че обичайният живот може да бъде свят и изпълнен с Бог, че Господ ни призовава да освещаваме всекидневните занимания, понеже и в тях намира място християнското съвършенство. Нека се замислим отново върху това, имайки предвид живота на Дева Мария.

Нека не забравяме, че почти всички земни дни на Божията майка преминават подобно на дните на други милиони жени, заети с грижите за семейството, с възпитанието на децата, с домакинската работа. Богородица освещава и най-маловажното, това, което мнозина по погрешка смятат за незначително и нестойностно: всекидневния труд, дребните знаци на внимание към любимите, посещенията на роднини и приятели и разговорите с тях. Благословен делничен живот, който може да бъде изпълнен с толкова Божия любов!

Защото точно това обяснява живота на Богородица – нейната любов. Любов, доведена до крайност, до пълна самозабрава. Дева Мария с радост е на своето място – там, където иска Бог, и изпълнява с особено старание Божията воля. Точно това прави да не е банален, а изпълнен със смисъл и най-незначителният й жест. Света Мария, нашата майка, е за нас образец и път. Трябва да се стараем да бъдем като нея в средата и сред обстоятелствата, в които Бог ни е поставил.

Постъпвайки така, ще дадем на околните свидетелство за прост и обикновен, но последователен християнски живот, независимо от нашата ограниченост и недостатъци, присъщи на човешката природа. И щом видят, че си приличаме по всичко, околните ще се поинтересуват: Каква е тази радост у вас? Откъде намирате сили, за да победите егоизма и склонността към спокойствие? Кой ви учи да проявявате разбиране към другия, да бъдете пожертвувателни, да помагате на останалите?

Тогава е моментът да им откриете божествената тайна на християнското съществуване – да им говорите за Бог, за Христос, за Свети Дух, за Дева Мария. Да се опитате да предадете с нашите бедни слова безумната Божия любов, която Неговата благодат е вляла в сърцата ни.

Да подражаваме на Мария

Нашата майка е образец на отклик на благодатта. Ако съзерцаваме нейния живот, Господ ще ни просветли как да обожим нашето всекидневно съществуване. Когато честваме Мариините празници, а и много пъти през другите дни на годината, ние, християните, често мислим за Девата. Ако използваме тези моменти и си представяме как би постъпила нашата майка, за да направи онова, което ние трябва да свършим, постепенно ще се научим да й подражаваме и ще заприличаме на нея – както децата приличат на майките си.

Нека на първо място да подражаваме на нейната любов. Братолюбието не се ограничава единствено до чувства; то трябва да бъде в думите, а най-вече в делата. Девата не само каза „да ми бъде“, но и винаги изпълняваше това свое твърдо и окончателно решение. Така и ние – когато Божията любов ни подтикне и разберем какво Той иска от нас, следва да поемем задължението да бъдем верни, предани и то на дело. Защото „не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно; а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“¹³.

Длъжни сме да подражаваме на нейната естествена и свръхестествена изтънченост. Тя е едно привилегировано създание в историята на спасението - в Мария „Словото стана плът, и живя между нас“¹⁴. И въпреки това беше дискретен свидетел, който съумяваше да остане незабелязан; не обичаше да получава похвали, защото не търсеше слава за себе си. Дева Мария участваше в тайните от детството на своя Син - едни съвсем обикновени тайни, ако може така да се изразим. Обаче в часа на големите чудеса и на ликуването на множеството не я виждаме, тя изчезваше. Когато Христос влиза в Йерусалим, яхнал осле, и е приветстван като цар, Девата я нямаше. Но се появи при кръста, когато другите се бяха разбягали. Това поведение все още неизследвано има привкуса на величието, на дълбочината и на светостта на душата й.

Нека се опитаме да научим нещо, следвайки нейния пример за послушание на Бог, в което хармонично се съчетават покорност и авторитет. Девата няма нищо общо с поведението на петте неразумни девици, които се покоряват но без да разсъждават. Света Богородица изслушва внимателно какво иска Бог, премисля казаното и пита каквото не е разбрала. И после се посвещава изцяло на изпълнението на Божията воля: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“¹⁵. Виждате ли чудото? Света Мария, наставница на цялото ни поведение, ни учи, че послушанието към Бог не е сервилност, не е подчиняване на съвестта; напротив, послушанието вътрешно ни подтиква да открием свободата, присъща на Божите деца¹⁶.