Списък на параграфи

Да не би да мислиш, че греховете ти са много, че Господ няма да може да те чуе? Не е така, защото Той е препълнен с милосърдие. И ако въпреки тази чудна истина, чувстваш тежестта на нечестието си, дръж се като митаря: „Господи, ето ме; аз се предавам на Теб!“. Наблюдавайте и онова, което се случва, когато — както ни разказва св. Матей — водят при Исус един парализиран. Онзи болен не казва нищо: стои си там, в Божието присъствие. И Исус, трогнат от съкрушението на сърцето, от болката на този, който знае, че не заслужава нищо, не закъснява да прояви Своето обичайно милосърдие: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“.

Съветвам те в твоята молитва да се намесваш в епизодите от Евангелието като герой сред другите. Опитвай се най-вече да си представяш сцената или тайната, която трябва да ти послужи, за да се съсредоточиш и размишляваш. После приложи към нея ума, вземайки под внимание една или друга черта от живота на Божествения Учител: нежността на Неговото Сърце, Неговото смирение, Неговата морална чистота, Неговият начин да изпълнява волята на Отца. След това Му разкажи всичко, което в тези неща обикновено ти се случва, това, което чувстваш, фактите от твоя живот. И обръщай внимание, защото може би Той ще поиска да ти посочи нещо: това е моментът на вътрешните подтици, да си дадеш сметка, да се оставиш да бъдеш убеден.

За да започна молитвата, обикновено материализирам дори най-духовните неща; това е метод, който може би може да помогне и на някого от вас. Нашият Господ го използвал. Обичал да поучава в притчи, взети от средата, която го заобикаляла: пастирът и овцете, лозата и пръчките, лодките и мрежите, семето, което сеячът разпръсква в полето… В нашата душа бе посято Божието Слово. Каква почва сме му приготвили? Онази, където изобилстват камъни ли? Пълната с тръни ли? Или може би място, твърде много тъпкано от чисто човешки, лениви, без устрем стъпки? Направи, о, Господи, моят имот да е с добра почва, плодородна почва, изложена щедро на дъжда и на слънцето; нека Твоята сеитба пусне корени; да произведе класове, пълни с добра пшеница.

„Аз съм лозата, вие пръчките“. Идва септември и растенията са натежали с дълги и тънки пръчки, гъвкави и възлести, препълнени с плодове, вече готови за гроздобер. Наблюдавайте тези пръчки: пълни са, защото получават сока на стъблото. Само така тези малки скъпоценни камъни от няколко месеца преди това са могли да се превърнат в сладка и зряла месеста част, способна да изпълни с радост зрението и сърцето на хората. На земята остават отделни сухи клони, които пръстта покрива. И те са били пръчки, но са сухи, съсухрени. Те са най-изразителният символ на безплодието. „Защото без Мене не можете да вършите нищо“.

Съкровището. Представете си безкрайната радост на откривателя късметлия. Свършили са неговите оскъдици, неговите мъки. Продава всичко, което притежава, и купува онази нива. Цялото му сърце е там, където е скрито богатството му. Нашето съкровище е Христос; не трябва да се колебаем да хвърляме в морето всичко, което е спънка да Го следваме. И лодката, свободна накрая от ненужния баласт, ще плава право чак до сигурното пристанище на Любовта към Бог.