Списък на параграфи

Да царуваш, като служиш

Ако разрешим на Христос да царува в душата ни, ние няма да станем властелини, а ще бъдем служители на всички хора. Служение. Как само ми харесва тази дума! Да служа на моя Цар, а чрез Него и на всички, изкупени с кръвта Му. Ех, ако християните умеехме да служим добре! Нека поверим на Господ нашето решение да се научим да вършим това служение, тъй като само служейки, ще можем да опознаем и да заобичаме Христос и да помогнем на другите също да Го опознаят и обикнат.

А как да Го открием на другите души? Със своя пример. Нека свидетелстваме за Него с нашето доброволно служене на Исус Христос във всички наши дейности, защото Той е Господ на всичко в живота ни, защото Той е единствената причина и крайната цел на нашето съществуване. След това, след като сме дали свидетелство с примера си, ще можем да поучаваме и с думи, със самото учение. Така правеше Христос: „начена да върши и учи“³⁵; първо поучаваше с делата Си, а после вече със Своята божествена проповед.

Да служим на другите заради Христос – това изисква да бъдем много човечни. Ако животът ни е безчовечен, Бог не ще съгради нищо в него, защото обикновено Той не строи върху безпорядъка, върху егоизма, върху високомерието. Трябва да разбираме всички, да съжителстваме с всички, да извиняваме всички, да прощаваме на всички. Разбира се, няма да кажем, че несправедливото е справедливо, че оскърблението, нанесено на Бог, не е оскърбление, че лошото е добро. Обаче на злото няма да отвърнем със зло, а с ясното учение и добри дела : удавяйки злото в изобилие от добро³⁶. По такъв начин Христос ще царува в нашата душа, а и в душите на околните.

Някои се опитват да установят мир на света, без да имат Божия любов в сърцата си, без да служат от любов към Бог на другите създания. Как е възможно по такъв начин да се изпълни една мирна мисия? Христовият мир е мир от царството на Христос. А царството на нашия Господ трябва да се основава върху желанието за святост, върху смиреното душевно разположение да получаваш Божията благодат, върху безстрашното действие в защита на справедливостта, върху божественото изливане на любовта.

Личната свобода

Когато християнинът работи – което е негово задължение, той не бива да избягва или да се измъква от изискванията, свойствени за дейността. Ако под израза „благославяне на човешката дейност“ се разбираше прекратяване или изопачаваме на нейната присъща насоченост, бих се отказал от неговата употреба. Лично аз никога не съм смятал, че обичайните човешки занимания трябва да развяват – като избеляла табелка – някаква верска принадлежност. Въпреки че уважавам обратното мнение, на мен ми се струва, че рискуваме да бъде напразно използвано името на нашата свята вяра, а и освен това защото се е случвало етикетът „католически“ да е влизал в употреба даже за оправдаване на поведения и постъпки, които понякога дори от човешка гледна точка са по-скоро съмнителни.

След като светът и всичко в него, ала без греха, е добро, тъй като е дело на Бог, нашия Господ, християнинът трябва да се посвети редом с другите хора на всички земни дейности, като се бори непрекъснато - но излъчвайки любов – за да предотвратява оскърбяването на Бог. Той е длъжен да защищава всички ценности, присъщи на човешкото достойнство.

Има обаче една ценност, на която е необходимо винаги да обръща особено внимание – личната свобода. Само ако брани индивидуалната свобода на другите със съответната им лична отговорност, той ще може честно – от човешка и от християнска гледна точка – да брани собствената си свобода. Повтарям и ще продължавам непрекъснато да го повтарям: Господ безвъзмездно ни е дал един велик свръхестествен подарък – Божията благодат; и още един чуден дар – човешката свобода. А тя изисква от нас – за да не се преиначи и да се превърне в свободия – една вътрешна завършеност, едно удачно усилие да направляваме поведението си според Божия закон, защото „дето пък е Духът Господен, там има свобода“⁴².

Царството Христово е царство на свободата. В него няма други роби освен онези, които доброволно се оковават от любов към Бог. Благословено робство! Робство от любов, което ни прави свободни! Без свобода не можем да откликнем на благодатта; без свобода не можем да се отдадем свободно на Господ с най-свръхестествената причина – правим го, защото така ни се иска.

Някои от тук присъстващите ме познават от дълги години и могат да свидетелстват, че през целия си живот проповядвам личната свобода, придружена от лична отговорност. Аз я търсех и продължавам да я търся по цялата земя – както Диоген търсеше човека. И от ден на ден я заобичвам все повече; обичам я над всичко земно. Това е едно богатство, което никога няма да оценим подобаващо.

Когато говоря за лична свобода, аз не взимам отношение по свързани с нея проблеми – може би заслужаващи внимание, които обаче не касаят моето свещеническо служение. Знам, че не е моя работа да се занимавам със злободневни земни теми, влизащи в сферата на преходното и светското, която Господ е оставил на свободната и спокойна преценка на хората. Знам също, че свещеникът – за да избягва поводи за разделения – трябва да отваря устата си само за да води душите към Бог, към Неговото спасително духовно учение, към тайнствата, установени от Исус Христос, към вътрешния живот, който ни доближава до Господ и ни прави Негови деца, следователно братя на всички хора без изключение.

Днес честваме празника Христос Цар. И аз не излизам от рамките на свещеническото служение, когато казвам, че ако някой разглежда царството на Христос като политическа програма, значи не е вникнал в свръхестествената същност на вярата и е на крачка да прикачи на съзнанието на хората бреме, което не е от Исус, защото „игото Ми е благо, а бремето Ми леко“⁴³. Нека истински заобичаме хората, нека над всичко заобичаме Христос. И тогава съвсем естествено ще заобичаме законната свобода на другите и ще заживеем с тях в мирно и благоразумно съжителство.