Истинност и справедливост

Практикуването на човешките добродетели изисква от нас постоянни усилия, понеже не е лесно дълго време да издържиш да си им верен с оглед на различните ситуации, които сякаш поставят под заплаха нашата сигурност. В това отношение е много показателен въпросът за казването на истината. Нима е истина, че вече е излязла от употреба? Нима окончателно е победило поведението на компромисите – да четкаме с голямата баданарка? Страхуваме се от истината. Затова прибягваме до една непочтена практика – да твърдим, че никой не живее и не казва истината, че всички прибягват до преструвките и лъжата.

За щастие това не е така. Има много хора – християни и не християни – готови да жертват честта и доброто си име за истината, които не се кривят постоянно, търсейки място под слънцето. Това са същите хора, които от любов към истинността са готови да се поправят, когато открият, че са се заблудили. Не се поправя онзи, който е започнал с лъжа, който е превърнал истината в гръмка дума, с която прикрива своите погрешни постъпки.