Списък на параграфи

„Можем!“^[1] Можем да победим и в тази битка с помощта на Господ. Бъдете убедени, че не е трудно работата да се преобрази в молитвен диалог. Трябва само да го пожелаем и да се постараем да го сторим – Бог вече ни чува, вече ни окуражава. Така постигаме духовността на съзерцателните души сред всекидневната работа! Защото придобиваме увереността, че Той ни гледа, като между другото пожелава от нас едно ново превъзмогване: някоя малка жертвичка, една усмивка за натрапилия се човек; захващане с най-неприятната, ала най-належащата къщна работа; съблюдаване на установения ред, постоянствайки при изпълнението на задълженията, макар че би било много по-лесно да се отхвърлят; да не се оставя днешната работа за утре. И всичко това – за да Му угодим на Него, на нашия Бог Отец! И може би ще сложиш на масата си или на някое друго място - което не привлича вниманието, но което на теб ще ти служи като отправна точка за съзерцателния дух – разпятието, което вече е станало за твоята душа и за твоя ум помагалото, откъдето учиш уроците за трудовия ти пост.

Ако се решиш – без да се държиш необичайно, без да напускаш света, а изпълнявайки своите обичайни задължения – да поемеш по тези пътища на съзерцание, веднага ще се почувстваш като приятел на Учителя, получил Божествената заръка да проправя на земята Божите пътеки за цялото човечество. Истина е; с тази своя работа ще допринесеш Христовото царство да се разпростре по всички континенти. Така ще следват един подир друг часовете на работа, поднесени за далечните народи, които се раждат за вярата, за народите от Изтока, варварски възпрепятствани да изповядват свободно своята вяра, за страните със стара християнска традиция, в които сякаш е отслабнала светлината на Евангелието и душите се лутат в мрака на невежеството… Ето каква стойност придобива този час работа – времето, в което продължаваш със същото старание да работиш още мъничко, още няколко минути – докато приключиш работата. И така по един прост и практичен начин превръщаш съзерцанието в апостолат, правиш го властно желание на сърцето, което бие в съзвучие с нежното и милосърдно сърце на Исус, нашия Господ.

^[1] Мат. 20:22.

Събрани сме тук, „в пълно единство”^[1], единени в молитвата и в намеренията, готови да започнем този разговор с Господ с подновеното желание да бъдем плодотворни инструменти в Неговите ръце. Пред Исус в Светото причастие – колко се радвам да изповядам публично вярата си в реалното присъствие на Господ в Евхаристията – развийте във вашите сърца стремежа да излъчвате с молитвата си мощни импулси, които да достигнат до всички краища на земята, до най-отдалеченото кътче на планетата, където има човек, щедро посветил своето съществуване в служба на Бог и на душите. Понеже благодарение на неописуемата действителност на общението на светците ние всички сме сътрудници – свети Йоан казва спомощници^[2] – в задачата да разпространяваме истината и мира Господни.

Разумно е да се замислим върху нашия начин да подражаваме на Учителя, да се съсредоточим и да поразмишляваме, за да заимстваме направо от живота на Господ някои добродетели, които трябва да просияят в нашето поведение, ако наистина се стремим да разпространяваме Христовото царство.

⃰ Проповед, произнесена на 3 ноември 1963 г. – XXII неделя след Петдесетница.

[1] Иоан. 17:23.

^[2] 3 Иоан. 1:8.

Евангелският разказ продължава: „И изпращат при Него учениците си – учениците на фарисеите – с някои иродиани, казвайки: Учителю”^[1]. Вижте как притворно Му казват Учителю, представяйки се за Негови почитатели и приятели, използвайки почетно обръщение, запазено за авторитетна личност, от която се очаква някакво поучение. „Учителю, знаем, че си справедлив”^[2]. Какво долно коварство! Виждали ли сте по-голямо двуличие? Ходете по този свят много внимателно. Не бъдете недоверчиви, нито мнителни. Независимо от всичко трябва да чувствате на раменете си – помнейки образа на Добрия пастир, който се намира в катакомбите – тежестта на овцата, която не представлява една душа, а цялата Църква, цялото човечество.

Приемайки безкористно тази отговорност, ще станете дръзки и ще станете благоразумни, за да браните и известявате правата на Бог. И тогава мнозина – заради последователното ви поведение – ще започнат да ви уважават и да ви наричат учители, без вие да сте го пожелали, понеже ние не търсим земната слава. И не се учудвайте, ако сред окръжаващите ви се вмъкнат и онези, които искат само да ви се подмазват. Запаметете дълбоко в душите си това, което сте чували многократно да ви повтарям: нито клеветите, нито сплетните, нито страхът от хорското мнение, нито опасенията от това „какво ще кажат…”, а още по-малко лицемерните ласкателства не бива никога да ни пречат да изпълняваме нашия дълг.

^[1] Мат. 22:16.

^[2] Пак там.

Чувстваме се разтърсени и сърцето бие по-силно, когато слушаме внимателно вика на св. Павел: „Тази е волята Божия: да бъдете осветени“. Днес още веднъж го предлагам отново на самия себе си, напомням го на вас и на всички хора: тази е волята Божия — да бъдем святи.

За да даваме мир на душите, но истински мир, за да преобразяваме земята, за да търсим Господ, наш Бог, в света и чрез нещата от света, е задължителна личната святост. В разговорите си с хора от толкова много страни и от най-различни обществени среди често чувам да ме питат: „Какво можете да кажете на нас, които сме женени? А на нас, които работим на нивата? А на вдовиците? А на младежите?“.

Отговарям системно, че имам „един-единствен супник“, който мога да предложа, и потвърждавам, че Исус е проповядвал на всички благата вест, без никакво различие. Само един супник и само една храна: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“. Всички са призвани към святост, Господ иска любов от всеки: млади и възрастни, ергени и женени, здрави и болни, учени и невежи, навсякъде, където работят, където и да се намират. Има само един начин, за да растем в задушевност и в близост с Бог: да живеем в общение с Него в молитвата, да говорим с Него, да Му излагаме — сърце на сърце — нашата обич.