Списък на параграфи

Не бъди тесногръд! — Разшири своето сърце, докато достигне вселенски, „католически“ измерения!

Недей да подхвръкваш като кокошка — най-малко ти, избраният да се възнесеш като орел в небесата.

Мечтаеш да станеш мисионер! Неудържим си като св. Франциск Ксаверий. Искаш да завладееш за Христос цяла империя. Япония ли ще бъде или Китай, Индия

ли, Русия ли…, студените народи от европейския Север или пък народите на Америка, Африка и Австралия?… — Поддържай тези пламъци в твоето сърце, тази жажда за души… Но не забравяй, че има нещо друго, което те прави истински мисионер — покорството. И въпреки че си все още далеч от онези мисионерски земи, ти работиш едновременно „тук“ и „там“. Не чувстваш ли — като св. Франциск Ксаверий — ръката ти да е изиморена от това, че си извършил толкова много кръщения?

Да бъдеш „католик“, означава да обичаш и Родината си, като не отстъпваш на никого в тази обич. — Същевременно означава да бъдеш съпричастен към благородните стремежи на всеки народ.

Колко славни дела на Франция са и моя слава! По същия начин много неща, с които се гордеят германците, италианците, англичаните… американците, азиатците, африканците, са повод за гордост и за мен.

— Католик! Голямо сърце, открит дух.

Колкото по-близо до Бога е един апостол, толкова повече се разширява неговият мироглед: сърцето му става по-голямо, за да обхване всички и всичко в желанието си да постави цялата вселена при нозете на Христос.

Разбирам колко силно обичаш твоето Отечество и твоите близки и въпреки това с нетърпение очакваш момента да прекосиш земи и морета — да отидеш надалеч! — Защото изгаряш от желание за жътва.

Прав си. — „От върха — пишеш ми — накъдето и да погледнеш, в радиус от много километри не се вижда нито едно поле. След всеки връх — нов връх. Ако ти се струва, че някъде мястото става по-равно, щом се вдигне мъглата, ето, показва се нова верига от върхове, които се криеха зад нея.“

Такъв е и такъв трябва да бъде хоризонтът на твоя апостолат: трябва да пребродиш света. Но за вас няма изравнени пътища. Ще трябва да ги изравните през планините вие с вашите стъпки.

Остана учуден от това, че одобрих многообразието в апостолското дело, в което участваш. В отговор ти казах следното:

„Единство и многообразие!“ — Бъдете така различни, както са различни светците на небето — всеки един от тях има своите характерни черти. Но в същото време трябва да си приличате както светците, защото те не биха били светци, ако всеки от тях не се беше уподобил на Христос.

Не създавайте „групички“ в процеса на вашата работа. Така вие принизявате апостолското дело. Защото, ако „групичката“ успее в края на краищата да достигне до управлението на някое всемирно начинание… всемирното начинание ще се изроди много скоро в „групичка“.

Споделяш с тревога, че пътищата са прекалено много! — Трябва да има много пътища, за да може всяка душа да намери своя път в това възхитително разнообразие.

— Объркан си, казваш? — Направи веднъж завинаги своя избор и ще видиш как твоето объркване ще се превърне в сигурност.

Радвай се, когато другите жънат успехи в апостолското дело. — Измолвай за тях Божията благодат, както и да бъдат верни на нея. След това продължи по своя път. Бъди уверен, че няма друг път за теб.

Ако се засягаш от това, че другите не търсят твоето съдействие в служението им на Христос, грешиш. Спомни си за този откъс от Евангелието според св. Марк: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име прогонваше демони, а не върви след нас, и му забранихме, защото не върви след нас. А Исус каза: „Не му забранявайте, защото никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може скоро след това да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас“.