Събрани сме тук, „в пълно единство”^[1], единени в молитвата и в намеренията, готови да започнем този разговор с Господ с подновеното желание да бъдем плодотворни инструменти в Неговите ръце. Пред Исус в Светото причастие – колко се радвам да изповядам публично вярата си в реалното присъствие на Господ в Евхаристията – развийте във вашите сърца стремежа да излъчвате с молитвата си мощни импулси, които да достигнат до всички краища на земята, до най-отдалеченото кътче на планетата, където има човек, щедро посветил своето съществуване в служба на Бог и на душите. Понеже благодарение на неописуемата действителност на общението на светците ние всички сме сътрудници – свети Йоан казва спомощници^[2] – в задачата да разпространяваме истината и мира Господни.

Разумно е да се замислим върху нашия начин да подражаваме на Учителя, да се съсредоточим и да поразмишляваме, за да заимстваме направо от живота на Господ някои добродетели, които трябва да просияят в нашето поведение, ако наистина се стремим да разпространяваме Христовото царство.

⃰ Проповед, произнесена на 3 ноември 1963 г. – XXII неделя след Петдесетница.

[1] Иоан. 17:23.

^[2] 3 Иоан. 1:8.