Списък на параграфи

Но да се върнем на темата. Преди малко ви казах, че можете да постигнете най-блестящите успехи в социалната област, в обществената дейност, в професионалната сфера, ала станете ли немарливи в духовното и отдалечите ли се от Господ, накрая ще сте се провалили с трясък. В очите на Бог – а в крайна сметка това е най-важното – печели този, който се бори да постъпва като истински християнин; средно положение няма. Затова познавате мнозина, които би трябвало да се чувстват много щастливи, преценявайки по човешки положението им, но въпреки това водят едно неспокойно, блудкаво съществуване. На пръв поглед преливат от радост, но почовъркаш ли малко в душата им, ще добиеш тръпчив привкус, нещо по-горчиво и от жлъчката. Това няма да се случи на никого от нас, ако наистина се стараем постоянно да следваме Божията воля, да Го прославяме, да Го възхваляваме и да разпространяваме царството Му сред всички създания.

Пълнота на християнския живот

Става ми мъчно само при мисълта за някои католици – Божи чеда, призвани чрез кръщението да бъдат подобни на Христос, които успокояват съвестта си с едно чисто формално благочестие, с религиозност, която ги кара да се молят от дъжд на вятър – само когато имат нужда; да присъстват на литургия единствено в предписаните дни – и то невинаги, докато се грижат акуратно за спокойствието на стомаха си, като ядат в точно определени часове; да отстъпват от вярата си и да я заменят с чиния леща, само и само за да не се откажат от своите удобни навици… А после най-безсрамно и скандално да се бият в гърдите, че са християни, за да се издигнат. Не! Да не се задоволяваме с такива декларации! Искам ви цели християни – от главата до петите. И за да се постигне, трябва без никакви пазарлъци да търсите подходящата духовна храна.

От личен опит ви е известно – а и сте чували често да го повтарям, за да се избегне обезсърчаването – че духовният живот се състои в това да се започва отново и отново всеки ден; и виждате с поглед във вашето сърце както и аз в моето, че е необходимо непрекъснато да се борим. Сигурно сте забелязали, когато правите вашия изпит на съвестта (и при мен се случва същото; извинете, че правя тези сравнения, но докато ви говоря, разглеждам с Господ нуждите на моята душа), че често претърпявате малки несполуки, а понякога те ви изглеждат огромни, защото разкриват очевидна липса на любов, на отдаване, на самопожертвувателен дух, на почтеност. Подхранвайте желанието за покаяние с искрен дух на съкрушение, но не губете своя вътрешен мир.

Човешките добродетели

Светският начин на мислене на някои хора и други виждания по темата, които бихме могли да наречем пиетистки, си приличат по това, че не разглеждат християнина като съвършен и пълноценен човек. Според първия начин на мислене изискванията на Евангелието са такива, че задушават човешките качества; а според другите виждания – човешката природа е паднала дотам, че застрашава чистотата на вярата. Но резултатът е един и същ: и в двата случая те не съумяват да разберат дълбокия смисъл на Христовото въплъщение, не обръщат внимание, че „Словото стана плът, и живя между нас“^[1].

Моят опит на човек, на християнин и на свещеник ме учи точно на обратното: няма сърце – колкото и да е затънало в грехове, което да не спотаява един благороден пламък подобно на жарта под пепелта. И когато почуквах на такива сърца - бидейки само двамата - със словото на Христос, те винаги откликваха.

На този свят има много хора, които не живеят в общение с Бог. Може би не са имали възможност да чуят Божието слово или пък са го забравили. Но те са човешки предразположени да бъдат искрени, верни, състрадателни, честни. И аз се осмелявам да твърдя, че човек, притежаващ тези качества, е готов да откликне на Бог, понеже човешките добродетели съставляват основата на свръхестествените.

^[1] Иоан. 1:14.

Вярно е, че тези лични качества не са достатъчни. Никой не се спасява без Христовата благодат. Обаче ако човек пази и развива у себе си една праволинейност, Бог ще изправи пътя му; и той ще може да стане светец, понеже е знаел да живее като порядъчен човек.

Може би сте наблюдавали и случаи, в известен смисъл противоположни: мнозина наричат себе си християни – понеже са били кръстени и приемат тайнствата, ала се проявяват като неверни, лъжливи, неискрени, горделиви хора… Те отведнъж пропадат. Те са като звезди, които светват за момент в небето и после бързо и неспасяемо падат.

Ако приемем отговорността, присъща на Божите чеда, ще видим, че Бог иска от нас да бъдем истински човеци.

Главата ни трябва да докосва небето, но краката ни трябва да стъпват здраво на земята. Цената да живеем по християнски не е да престанем да бъдем хора или да се откажем от усилията да придобием онези добродетели, които някои притежават, дори без да познават Христос. Цената на всеки християнин е изкупителната кръв на нашия Господ, Който иска от нас – и настоявам на това – да действаме много човешки и много божествено, стараейки се всекидневно да подражаваме на Него – истински Бог и истински Човек.

Истинност и справедливост

Практикуването на човешките добродетели изисква от нас постоянни усилия, понеже не е лесно дълго време да издържиш да си им верен с оглед на различните ситуации, които сякаш поставят под заплаха нашата сигурност. В това отношение е много показателен въпросът за казването на истината. Нима е истина, че вече е излязла от употреба? Нима окончателно е победило поведението на компромисите – да четкаме с голямата баданарка? Страхуваме се от истината. Затова прибягваме до една непочтена практика – да твърдим, че никой не живее и не казва истината, че всички прибягват до преструвките и лъжата.

За щастие това не е така. Има много хора – християни и не християни – готови да жертват честта и доброто си име за истината, които не се кривят постоянно, търсейки място под слънцето. Това са същите хора, които от любов към истинността са готови да се поправят, когато открият, че са се заблудили. Не се поправя онзи, който е започнал с лъжа, който е превърнал истината в гръмка дума, с която прикрива своите погрешни постъпки.