Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Величие на всекидневния живот  > Параграф 14
14

В началото на четиридесетте години се отправях често до Валенсия. Нямах никакво човешко средство и с тези, които — както сега вие — се събираха с бедния свещеник, който ви говори, се молех навсякъде, където можеше, някоя вечер на пустия плаж. Като първите приятели на Божествения Учител, помниш ли? Св. Лука пише, че на тръгване от Тир, отправени с Павел към Йерусалим, ”ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме“.

Един ден, в късна вечер, по време на един чудесен валенсиански залез, видяхме да се приближава една лодка към брега: от нея изскочиха тъмни мъже, силни като скали, мокри, голи до кръста, изгорели от вятъра толкова, че изглеждаха от бронз. Започнаха да вадят от водата мрежата, хвърлена в морето от лодката за тралене: беше пълна с лъскави риби, сребърни. Дърпаха живо, като краката им потъваха в пясъка, с изненадваща енергия. Внезапно пристигна едно дете, и то загоряло: приближи се към въжето, сграбчи го с ръчичките си и започна да дърпа с очевидна неопитност. Онези груби рибари, съвсем не изтънчени, със сигурност почувстваха как сърцето им се разнежи и позволиха на детето да сътрудничи; не го отдалечиха, макар че повече от друго беше пречка.

Помислих си за вас и за мен; за вас, които още не познавах, и за мен; за това наше дърпане на мрежите всеки ден, в толкова много аспекти. Ако застанем пред Бог, нашия Господ, като онова дете, убедени в нашата немощ, но разположени да удовлетворим Неговите планове, ще постигнем целта по-лесно: ще изкараме на брега мрежата, пълна с изобилни плодове, защото там, където нашите сили отпадат, се намесва Божието могъщество.

 

Искреност в духовното ръководство

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща