Искреност в духовното ръководство

Познавате съвсем добре задълженията на вашия път като християни, които ще ви отведат трайно и спокойно до светостта. Също така сте предупредени за трудностите – на практика за всички трудности, понеже те се съзират още в началото на пътя. Сега аз настоявам да се оставите да ви помага, да ви напътства един духовен ръководител, на когото ще доверявате всички ваши свети надежди както и всекидневните проблеми, които засягат вътрешния живот, вашите несполуки и победи.

При това духовно ръководство бъдете винаги напълно искрени – не си позволявайте да премълчавате нещо, разтворете изцяло душата си, без да изпитвате страх и срам. Имайте предвид, че ако не го сторите, този път - толкова прав и годен за пътуване – се оплита и това, което в началото е било едно нищо, накрая се превръща в примка, която задушава. „Не мислете, че онези, които се погубват, стават жертви на ненадеен неуспех. Не, всеки от тях сбърка още в началото на своя път или задълго занемари душата си и по този начин, като постепенно отслабваше силата на добродетелите му, а за сметка на тях постояно нарастваше силата на пороците, жалко се сгромоляса. Една къща не рухва отведнъж заради непредвидимо произшествие. Тя или е имала някаква повреда в основите си, или небрежността на нейните обитатели е продължила твърде дълго, така че незначителните в началото дефекти са разяли с времето якостта на носещата конструкция и като следствие, щом се е развихрила буря или са се изсипали проливни валежи, тя неспасяемо се е срутила, разкривайки колко дълго не са били полагани грижи за нея.“^[1]

Спомняте ли си приказката за циганина, който отишъл да се изповяда? Това е само приказка, измислица, понеже изобщо не става дума за изповед; между другото аз много уважавам циганите. Горкичкият! Той наистина се е разкайвал – отче, аз си признавам, че откраднах един оглавник… – това е нещо маловажно, нали? – а под оглавника имаше муле; после още един оглавник, а под него – друго муле… И така – до двадесет оглавника. Синове мои, същото става и с нашето поведение: позволяваме си оглавника, а след него идват другите работи – следва една върволица от лоши наклонности, безчестия, които ни унизяват и посрамват. Нещо подобно се случва и при съвместния живот – започва се с малко пренебрежение, а завършва с живот гръб в гръб посред едно ледено равнодушие.

^[1] Йоан Касиян Римлянин, Collationes (Беседи – б. пр.), 6, 17 (PL 49, 667-668).