Разрешете ми едно кратко отклонение, което обаче е точно на място. Никога не съм питал онези, които са се сближавали с мен, какво мислят за политиката. Това не ме интересува! Изтъквам ви с това мое поведение едно основно положение, утвърдено в основата на Опус Деи, на който – с Божието благоволение и милосърдие – съм се посветил изцяло, за да служа на Светата църква. Темата за политиката не ме интересува, тъй като християните разполагат с пълна свобода – с последващата лична отговорност – да се намесват както най-добре им се струва в обсъждането на въпроси от различно естество: политически, социални, културни и т.н., без други ограничения освен посочените от Учителната власт на Църквата. Само едно би ме притеснило, и то за доброто на душите ви: ако прехвърлите тези граници, понеже бихте предизвикали ясно противоречие между вярата, която твърдите, че изповядвате, и вашите дела; а тогава аз недвусмислено ще ви предупредя. Това свято уважение към вашия избор – стига да не ви отклонява от Божия закон, не е разбирано от онези, които не познават истинското съдържание на свободата, която Христос спечели за нас на кръста: „И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната“^[1]. Не го разбират две крайни групи: едните искат да наложат като догми свои конюнктурни виждания, а другите унижават човека, отричайки значението на вярата, като я поставят в зависимост от най-сбърканите погрешни схващания.

^[1] Гал. 4:31.