Преди много години, пътувайки из Кастилия, видяхмe далече в полето една картина, която ме развълнува и която използвах за молитвата си в многобройни случаи. Неколцина мъже с усилие забиваха в земята колове, на които след това опънаха мрежа и така направиха кошара. По-късно при тази кошара дойдоха овчарите с овцете и агнетата. Пастирите започнаха да ги викат по име и овцете една по една влизаха в кошарата, за да бъдат всички заедно на сигурно място.

Днес, Господи, аз се сещам по особен начин за тези пастири и за тази кошара, защото всички, събрани тук, за да разговаряме с Теб - както са го правили и много други по целия свят - знаем, че сме в Твоята кошара. Ти самият си го казал: „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават“^[1]. Ти ни познаваш добре. Наясно си, че искаме да чуваме и внимателно да се вслушваме в Твоите призиви на Добър пастир и да ги следваме, защото „вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“^[2].

Такава любов ми вдъхва картината на Христос, заобиколен отляво и отдясно от Своите овчици, че наредих да я поставят в параклиса, където обикновено служа литургия. И на други места съм казал да изпишат – като подсещане за Божието присъствие – „Познавам Моите Си, и Моите Ме познават“^[3], та във всеки момент да се замисляме, че Той ни призовава, напътства и ръководи както пастир своето стадо^[4]. Много намясто идва, значи, този спомен от земите на Кастилия.

⃰ Проповед, произнесена на 11 март 1960 г.

[1] Иоан. 10:14.

^[2] Иоан. 17:3.

^[3] Иоан. 10:14,

^[4] Срв. Сир. 18:13.