Важно е по-дълбоко да се вгледаме в това, което ни открива смъртта на Христос, а не да се ограничаваме до външната страна или до шаблонни фрази. Трябва истински да се потопим в евангелските картини, които преживяваме тези дни: мъката на Исус, сълзите на майка Му, бягството на учениците, смелостта на светите жени, куража на Йосиф от Ариматея и на Никодим, които измолват от Пилат тялото на Господ.

В заключение нека се доближим още повече до мъртвия Исус, до кръста, който се откроява на върха на Голгота. Но да се доближим искрено, стараейки се да постигнем тази вътрешна съсредоточеност, която е знак за християнска зрялост. И така божествените и човешките събития от Господните страдания ще проникнат в душата като слово, отправено ни от Бог, за да разкрие тайните на нашето сърце и да ни открие какво се очаква от нас.

Преди много години видях една картина, която се запечата дълбоко в паметта ми. Тя изобразяваше Христовия кръст и до него три ангела. Един от тях плачеше неутешимо. Друг държеше гвоздей в ръката, сякаш за да се увери, че всичко това е било истина. А третият се беше вглъбил в молитва. Това е една винаги актуална програма за всеки от нас: да плаче, да вярва и да се моли.

И така, застанали пред кръста, да страдаме заради нашите грехове и заради греховете на човечеството, които доведоха Исус на смърт; да вярваме, за да се вдълбочим в тази върховна истина, която излиза извън рамките на човешкото познание, и за да се възхитим от Божията любов; да се молим, та животът и смъртта на Христос да станат пример и стимул за нашия живот и нашата щедрост. Само по такъв начин можем да се назовем победители – защото възкръсналият Христос ще е победил в нас и смъртта ще се е превърнала в живот.