Списък на параграфи

Много християни вярват, че Спасението ще обхване целия заобикалящ ги свят и че трябва да има души — но не знаят кои — които да сътрудничат на Христос в реализирането му. Виждат това обаче след векове, много векове… може би цяла вечност, ако тази задача би била предоставена на тях.

Така мислеше и ти, докато не те „събудиха“.

Отдадеността е първата крачка в пътя на саможертвата, радостта, обичта, общението с Бога. — Така целият живот се изпълва с едно благословено безумие, което те кара да намираш щастие там, където човешкият разум не вижда друго освен лишение, страдание, болка.

Молете се за мен — казваше ти, — за да бъда щедър, за да напредвам, за да се преобразя по такъв начин, че един ден да бъда полезен!

Добре. — Но към какви средства прибягваш, за да осъществиш тези намерения?

Често се питаш защо някои души, имали щастието да познават истинския Исус още от деца, толкова се колебаят да отговорят с най-доброто, което притежават: живота, семейството, благородните стремежи.

Ти пък именно защото си получил всичко „изведнъж“, трябва да изразиш своята благодарност към Христос така, както би направил един слепец, прогледнал неочаквано, докато на зрящите дори на ум не им идва да благодарят за това, че виждат.

Но… това не е достатъчно. Длъжен си всеки ден да помагаш на околните да благодарят за своето положение на чеда Божии. В противен случай не ми казвай, че си признателен.

Размишлявай бавно върху следното: твърде малко е това, което се изисква от мен, в сравнение с многото, което получавам.

Ето за теб, който не успяваш „да се включиш“, мисълта, написана от един твой брат: „Трудно е, но вземеш ли веднъж решението, каква въздишка на облекчение след това — да се намериш отново върху сигурния път!“.

„Тези дни — ми казваше ти — преминаха по-щастливо от всякога.“ И аз ти отговорих без колебание: „Защото живя малко по-всеотдайно от обикновеното“.

Божият зов — призванието — звучи винаги така: „Ако някой иска да върви след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва!“.

Да, призванието изисква себеотричане, саможертва. Но колко привлекателна е саможертвата — каква радост и какъв мир (Gaudium cum pace) — ако себеотричането е пълно!

Когато му казаха да се ангажира лично, той започна да разсъждава така: „Ако…, бих постъпил така…, а ако…, бих постъпил иначе…“. Отговориха му: „Тук не се пазарим с Бога. Божият Закон — Неговият повик — или се прие ма, или се отхвърля, така, както е. Нужно е да се решиш: напред, без никакво опасение и с много смелост, или си върви!“.

„Който не е с Мен е против Мен.“

От липсата на всеотдайност до унинието има само една крачка.

За да не го подражаваш, преписвам от едно писмо следния пример на малодушие: „Разбира се, много съм благодарен, че ме споменавате в молитвите си, защото имам голяма нужда от тях. Но ще Ви бъда също така признателен, ако молейки Бога да ме направи „апостол“, не настоявате много Той да изиска от мен да Му даря свободата си“.

Онзи твой познат — много интелигентна, заможна, порядъчна личност — казваше: „Да спазваме Закона, но с мярка, без прекалености, само в рамките на нашите възможности“. И прибавяше: „Да вършиш грях? Не! Но не и да се отдадеш изцяло (на Бога)“.

Действително предизвикват съжаление тези клети хора — пресметливи и неспособни да се пожертват, да се посветят на един благороден идеал.

Ясни са словата на Светия Дух: „Aure audietis et non intelligetis, et videntes videbitis, et non perspiciebitis“ — „С ушите си чуват и не разбират; с очите си гледат и не виждат“.

Защо се безпокоиш, че някой, който е „видял“ и познал величието на апостолата, не се включва? Моли се спокойно и постоянствай в твоя път. Ако този не се ентусиазира, ще дойдат други.

От момента, в който Му каза „да“, хоризонтът започна да променя цвета си — от ден на ден по-хубав, още по-блестящ и просторен. Нo трябва да продължаваш да казваш „да“.

Св. Дева Мария ни учи да бъдем предани докрай. — Спомняш ли си? С една възхвала, отправена към нея, Исус Христос ни увери: „Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.!…“. Изпроси от тази добра майка да се засили в душата ти стремежът към всеотдайност в служението, вдъхновен от нейния отговор — образец на великодушие: „Ecce ancilla Domini“ — „Ето рабинята Господня!“.

Говорих ти за хоризонта, който се открива пред очите ни и за пътя, който трябва да извървим. „Нямам трудности“ — каза ти, като че ли учуден от това, че ги „нямаш“. Запомни добре следното: не би трябвало да ги има!

Може би и за теб ще подхожда онова свръхестествено наставление — изискана проява на безкористна любов — която една душа, истински отдадена на Бога си повтаряше, застанала пред различните трудности: „Време е вече наистина да решиш да направиш нещо, което си струва усилието“.

Ти се изплаши от пътя на Божиите чеда, защото в името на нашия Господ, те приканваха да изпълняваш своите задължения, да се жертваш, да излезеш от твоята „кула от слонова кост“. Отдръпна се назад… и ти признавам, че не ме учудва това бреме, което ти тежи — съвкупност от комплекси и мнителност, от отвращение и скрупули — каращо те да се чувстваш безполезен.

Не се сърди, ако ти кажа, че се държа по-несправедливо — като че ли беше по-лош или по-непълноценен от тях — от покварените хора, безочливи разпространители на злото. „Surge et ambula!“ — „Стани и ходи!“ Вземи решение — все още имаш време да се освободиш от този неприятен товар, ако с Божията благодат слушаш Неговите вдъхновения и най-вече ако Му се подчиниш с радост.