Списък на параграфи

Какво лошо нещо е да живееш, имайки като занимание убиването на времето, което е Божие съкровище! Няма допустими извинения, за да се оправдае този начин на действие. „Никой да не казва: разполагам само с един талант, не мога да спечеля с него нищо. Дори само с един талант можеш да работиш похвално“ [св. Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae, 78, 3]. Колко е тъжно да не извличаш полза, законния плод от всички способности, малко или много, които Бог дава на човека, за да се посвещава на служението на душите и на обществото!

Когато християнинът убива времето си на земята, се поставя в опасност да „убие своето Небе“: когато поради егоизъм се дърпа назад, крие се, не се интересува. Който обича Бог не само принася това, което притежава — каквото и да е — в служение на Христа: дава цял себе си. Не вижда — като тези, които гледат с късогледи очи — собственото си аз в здравето, в престижа, в кариерата.

Мое, мое, мое… в този дух мислят, говорят и действат мнозина. Каква досадна работа! Свети Йероним казва, че наистина това, което е написано „за извиняване грешни дела“^[1] „се случва при тези хора, които към греха на гордостта добавят също мързела и нехайството“^[2].

Гордостта повтаря в различни форми това мое, мое, мое… Този порок превръща човека в безплодно създание, заличава желанието да се работи за Бог, води до прахосване на времето. Не губи енергията си безплодно, унищожи твоя егоизъм! Твоят живот бил твой? Не, твоят живот е за Бог и да допринася за благото на всички хора от любов към Господ. Откопай таланта си! Направи го плодоносен! И ще се насладиш на радостта – в това свръхестествено дело – че не е важно резултатът на земята да бъде някаква чудесия, на която хората да могат да се възхищават. Главното е да отдадем всичко, което сме и което притежаваме, да се стараем нашият талант да носи полза и постоянно да упорстваме да даваме добри плодове.

Бог ни отпуска може би още една година, за да му служим. Не си мисли, че те са пет или дори две. Запомни добре: една година – тази, която вече сме започнали. Отдай я, не я закопавай – това трябва да бъде нашето решение!

^[1] Пс. 140(141):4.

^[2] Свети Йероним, CommentariuminMatthaeumlibri (Коментари върху Евангелието от Матей – б. пр.), 4, 25 (PL 26, 195).

Изброяваме набързо някои човешки добродетели. Знам, че във вашата молитва към Господ ще се сетите и за много други. А сега бих искал да се спра за малко върху едно чудно качество – великодушието.

Великодушие – велика душа, голяма душа, в която мнозина намират място. Това е силата, която ни предразполага да излезем от черупката си и да бъдем готови да подемем стойностни дела в полза на всички. Тесногръдието не вирее у великодушния; у него няма място за скъперничество, нито за егоистични сметки, нито за интересчийски интриги. Великодушният посвещава безрезервно своите сили на това, което наистина си заслужава; затова е способен да отдаде самия себе си. Не се задоволява просто да дава: той отдава самия себе си. И така успява да разбере кой е най-големият израз на великодушие – да се отдадеш на Бог.