Списък на параграфи

Колко ясно виждам сега, че „святото безмълвие“ има своя много дълбок корен в Евангелието! Изпълнявай волята Божия…, спомняйки си за Исус опозорен, за Исус оплюван и бит, за Исус воден пред съдилищата на нищожни човеци и… за Исус, който мълчи!!!

Решение: преклони глава пред оскърбленията и разчитайки на униженията, които несъмнено ще дойдат, продължавай божественото начинание, което милосърдната Любов на Господа пожела да ни повери.

Излишно е да се стремим да се харесваме на всички. Недоволни, протестиращи — такива ще има винаги. Чуй колко добре изразява това народната мъдрост: „Когато на овцете им върви добре, на вълците им върви зле“.

Трудностите те притиснаха и ти стана „благоразумен, сдържан, безпристрастен“.

Спомни си, че винаги си презирал тези думи, когато са синоними на малодушие, страх и търсене на удобства.

Уверяваше ме, че желаеш да се бориш без отдих. А сега се връщаш с пречупени крила.

Дори и по човешки казано, добре е да не получаваш всичко наготово и без усложнения. Нещо — много — трябва да направиш и ти. Иначе как ще постигнеш светостта?

Ти молеше Бог да те остави да пострадаш малко за Него. Но когато идва моментът на страданието по толкова нормален начин — трудности и проблеми в семейството… или хилядите дреболии от всекидневния живот — ти е много трудно да видиш зад всичко това Христос. Разтвори покорно ръцете си за тези гвоздеи… и твоята болка ще се превърне в радост.

Много от проблемите се разрешават веднага. Други — не толкова бързо. Но ще се справим с всички тях, ако сме верни: ако се подчиняваме и ако изпълняваме онова, което ни е разпоредено.

Мислиш ли, че другите никога не са били на двадесет години? Смяташ ли, че не са били ограничавани от семейството, поради тяхната младост? Считаш ли, че никога не са познали проблемите — малки или не толкова малки — с които ти се сблъскваш?… Не! И те са преминали през същите обстоятелства, в които ти сега се намираш и са узрели. С помощта на благодатта са стъпквали своето „аз“ с благородно упорство. Отстъпвали са, когато е било възможно и са оставали лоялни — без нахалство и без грубост, с ведрост и смирение — когато не е било възможно да се отстъпи.