Списък на параграфи

Бъди силен пред трудностите. Божията благодат няма да ти липсва: „Inter medium montium pertransibunt aquae.” — „Водите ще преминат през планините“. Виждаш ли, през планини ще преминаваш!

Има ли някакво значение, че сега се налага да ограничиш своята дейност, ако след това — като изстрелян от пружина — ще стигнеш много по-далеч, отколкото и в най-смелите си сънища?

Сблъскваш се с този характер, сетне — с онзи… Логично е да е така — та ти не си някаква златна монета, която да се нрави на всекиго.

Инещодруго —ако ги нямаше тези търкания при общуването с ближния, как ще се очупят ръбовете, огладят издатъците и грапавините… казано иначе — как ще изчезнат недостатъците в резкия ти характер, за да се получи онази подреденост, гладкост и мека неотстъпчивост — белегът на милосърдие и съвършенство?

Ако твоят характер и на съжителстващите с теб е сладникав и мекушав, никога не ще постигнеш светостта.

Ти трябва да познаваш следната сигурна доктрина: собственият разсъдък е лош съветник, лош капитан, за да управлява душата в бурите и стихиите, както и между подводните скали

на духовния живот.

Затова Бог иска управлението на кораба да бъде поверено на един Учител, чиято светлина и опит ще ни доведат до сигурно пристанище.

Какво става с това твое сърце? — Не се тревожи! Светците също са били обикновени хора като теб и мен и също са изпитвали тези „естествени“ наклонности. Ако те не бяха изпитали това, тяхната „свръхестествена“ реакция — за да опазят сърцето, душата и тялото си за Бога, вместо да ги отдадат на едно човешко създание — би била една незначителна заслуга.

Ето защо си мисля, че щом веднъж пътят се е открил пред теб, колкото и слабо да е сърцето, това никак не може да спре решителната и дълбоко обикнала Бога душа.

Как ясно е очертан пътят!… Колко очевидни са препятствията!… Колко силни — средствата, с които да ги преодолееш! И въпреки това — колко често се отклоняваш и спъваш… Нали така?

— И знаеш ли къде е причината? В тази тъничка нишка — уж нишка, а то се оказва цяла верига от калена стомана… — верига, която и двамата добре познаваме, но която ти така и не пожела да прекъснеш. Това е, което те кара да се отклоняваш, да се спъваш и дори да падаш по пътя.

— Какво още чакаш, за да я скъсаш и да тръгнеш напред?

Духовната борба! Казваш, че тя има една свръхестествена цел, която остава скрита и непонятна за света; че тя е нашето призвание… — Духовната борба е най-силното средство срещу лесния път. Така че в края на краищата трябва да я заобичаме — така, както богопосветеният е длъжен да обича своята власеница.

Виждаш ли — от една нишка, оплетена с много други, се получава онова дебело въже, което може да вдига огромни тежести.

— Ако ти и твоите събратя се обедините, водени от желанието да изпълните волята Божия, ще преодолявате всякакъв вид препятствия.