Списък на параграфи

Смелост, спокойствие, търпение, великодушие

Ще разгледаме някои от тези човешки добродетели. Докато аз говоря, вие – от ваша страна – продължете диалога с нашия Господ; помолете Го да помага на всички нас, да ни вдъхнови да се задълбочим днес в тайната на Неговото въплъщение, та и ние в нашето тяло да съумеем да бъдем сред хората живо свидетелство за Този, Който дойде да ни спаси.

Пътят на християнина като този на всеки човек не е лесен. Сигурно има време, когато сякаш всичко става според нашите очаквания, ала обикновено това трае кратко. Да живееш, значи да се бориш с трудностите, сърцето ти да изпитва радости и разочарования. И точно в тази житейска наковалня човек може да придобие смелост, търпение, великодушие и спокойствие.

Смел е този, който постоянства в изпълнението на нещата, които счита, че трябва да прави според съвестта си; този, който не оценява важността на една задача предимно по облагите, които получава, а по служението, което оказва на другите. Смелият човек понякога страда, но не отстъпва; може би дори плаче, но преглъща сълзите си. Когато съпротивата се увеличава, той не се огъва. Спомнете си за примера, разказан в една от книгите на Макавеите – за стареца Елеазар, който предпочита да умре, нежели да пристъпи Божия закон. „Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта, а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони”^[1].

^[1] 2 Мак. 6:27-28.

Като четях днешното литургично четиво, си представих Даниил сред онези гладни лъвове и без песимизъм – понеже не мога да кажа, че всяко отминало време е било по-хубаво от сегашното, защото във всяко време има добро и зло – си мислех, че и в сегашните години се разхождат свободно доста лъвове и ние трябва да живеем в тази среда. Ръмжащи лъвове, които обикалят и търсят кого да разкъсат.^[1]

Как да избегнем тези зверове? Дано не ни сполетява същото като Даниил. Аз не смятам всяко нещо за чудо, но харесвам тази величественост у Бог и ми е ясно, че щеше да Му е много по-лесно да уталожи глада на пророка или да сложи храна отпреде му. Но не го направи. Вместо това разпоредил чудодейно от Юдея да дойде друг пророк – Авакум, който да му занесе ядене. На Бог нищо не му струваше да стори това голямо чудо, защото Даниил не се намираше в ямата по своя вина, а беше там несправедливо хвърлен от последователите на дявола, защото служеше на Бог и разрушаваше идолите.

Ние – без зрелищни действия, а с обикновен християнски живот, сеейки мир и радост, трябва също да разрушим много идоли: на неразбирането, на несправедливостта, на невежеството, на човешката претенция за самодостатъчност, която арогантно обръща гръб на Бог.

Не се плашете, не се бойте от никаква злина, дори условията, в които работите, да са ужасни и вашето положение – по-лошо от това на Даниил в ямата с кръвожадните животни. Ръцете на Бог са все така могъщи и, ако е необходимо, ще сторят чудеса. Да бъдем винаги верни! Верни на учението на Христос – с една обичлива, съзнателна и радостна вярност, и убедени, че днешните години не са по-лоши от миналите векове, а пък Господ си е все Същият.

Познавах се с един възрастен свещеник, който казваше за себе си с усмивка: аз съм винаги спокоен, съвсем спокоен. Такива трябва да бъдем и ние постоянно – сред света, обкръжени от гладни лъвове, ала без да губим мира и нашето спокойствие. Винаги с любов, вяра и надежда, без никога да забравяме, че – ако е нужно – Господ ще извърши чудеса.

^[1] Вж. 1 Петр. 5:8.

Не вярвайте ни най-малко на онези, които ви представят добродетелта на смирението като духовно ограничаване на човека или като доживотно осъждане на тъгуване. Да се чувстваш като глинен съд, скрепен с железни скоби – това е постоянен извор на радост, тъй като означава, че си нещо съвсем мъничко пред Бог: едно дете, един син. А нима има по-голяма радост от радостта на човек, който, давайки си сметка, че е слаб и окаян, същевременно знае, че е и дете Божие? Защо се натъжаваме ние, хората? Защото животът на земята не се развива както на нас ни се иска, защото вечно се появяват пречки, които възпрепятстват или затрудняват задоволяването на нашите претенции.

Такова нещо не се случва, когато душата преживява свръхестествената реалност на Божествената синовност. „Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?”^[1] Нека да тъгуват онези, които упорстват и отричат, че са Божи синове – това съм го казвал винаги.

За да приключим, намираме в днешната литургия две молитви, които като стрели трябва да бъдат изстреляни от нашата уста и нашето сърце: „Боже всемогъщи, нека участието в тези Божествени тайни да ни даде благодатта да заслужим небесните дарове“^[2]. И „молим Те, Господи, стори постоянно да Ти служим според Твоята воля”^[3]. Да служим, да служим, деца мои, това е нашият дял; да бъдем „слуги на всички, та в наши дни вярващият народ да расте по заслуги и число”^[4].

^[1] Рим 8:31.

^[2] Молитва в литургията след причастието.

^[3] Молитва за народа в литургията.

^[4] Пак там.

Може би още отначало ще се вдигнат облаци прах и също враговете на нашето духовно усъвършенстване ще използват техника на психологически тероризъм — на злоупотреба с власт — така яростна и добре дирижирана, че да привлича в тяхната абсурдна посока дори тези, които в продължение на много време са поддържали съвсем друго поведение, по-логично и по-почтено. И въпреки че техният глас издава звук като сцепена камбана, защото не е отлята от добър метал и е съвсем различна от призива на пастира, злоупотребяват със словото, което е един от най-ценните дарове, които човекът е получил от Бог, прекрасен дар, за да изразяваме възвишени мисли на любов и на приятелство към Господ и към Неговите създания, дотам, че да правим да се разбира причината, поради която св. Яков твърди, че езикът е „украшение на неправдата“. Щетите, които може да нанесе, са толкова много: лъжи, очерняния, клевети, злоупотреби, обиди, тенденциозни злословия.

Но не забравяйте, че да бъдем с Христос означава, без възможност за съмнение, да се натъкваме на Неговия кръст. Ако се себеотдаваме в Божиите ръце, често Той позволява да вкусваме болката, самотата, препятствията, клеветите, злословието, осмиването отвътре и отвън: защото иска да ни уподоби по Свой образ и подобие и позволява дори да ни наричат луди и да ни вземат за глупави.

Това е моментът да обичаме пасивното умъртвяване на плътските страсти, което идва — скрито или безочливо и нахално — когато не го очакваме. Не липсват тези, които нараняват овците с камъните, които би трябвало да се хвърлят срещу вълците: и който следва Христос изпитва в плътта си, че онези, които би трябвало да го обичат, се държат с него по начин, който върви от недоверието до враждебността, от подозрението до омразата. Гледат го с недоверие като лъжец, защото не вярват, че може да има лични взаимоотношения с Бог, че може да има духовен живот; а пък с атеиста или с безразличния, обикновено нахални и арогантни, се изпълват с благост и с разбиране. Господ може да позволи също Неговият ученик да се види атакуван с оръжието на личните оскърбления, което не прави никога чест на този, който го хваща; той бива удрян, употребявайки клишета, тенденциозен и престъпен плод на масирана и лъжлива пропаганда: защото не е за всички да бъдат надарени с добър вкус и с мярка.

Онези, които поддържат една несигурна теология и отхлабен морал, без спирачки, онези, които използват по каприз съмнителен церемониал, с дисциплина като за хипита и безотговорни методи на управление, не е странно, че насърчават завист, подозрения, фалшиви разобличения, обиди, малтретирания, унижения, злословия и потисничества от всякакъв род срещу тези, които говорят само за Исус Христос.

По този начин Исус извайва душите на онези, които са Негови, без да пренебрегва да им дава вътрешни ведрост и радост, защото тези разбират много добре, че със сто лъжи, взети заедно, бесовете не са способни да направят дори само една истина: и бележи техния живот убеждението, че ще се почувстват удобно, само когат решат да не им е удобно.