Списък на параграфи

Забележете: изкуплението, което стана факт, когато Исус умря опозорен и прославен на кръста, „за иудеи е съблазън, а за елини безумство”³³, ще продължава да се извършва по волята на Бог, докато дойде часът на Господ. Не е възможно да живеем, следвайки сърцето на Исус, а да не се чувстваме изпратени подобно на Него „да спасим грешниците”³⁴, като същевременно сме убедени, че ние самите имаме нужда все повече да се уповаваме на Божието милосърдие. Затова нашето пламенно желание е да бъдем съизкупители с Христос, заедно с Него да спасяваме всички души, тъй като искаме да бъдем самият Христос, а Той „отдаде Себе си откуп за всички”³⁵.

Чака ни велико дело. Не ни подхожда да оставаме пасивни, защото Господ изрично заяви: „търгувайте, докле се завърна”³⁶. Не можем да стоим със скръстени ръце, докато очакваме идването на Господ, Който ще се завърне, за да влезе изцяло във владение на Своето царство. Разпространяването на Божието царство не е само официалната задача на членовете на Църквата, които представляват Христос, защото са получили от Него особена власт. „Вие сте тяло Христово”³⁷ – ни казва апостол Павел със заръката да търгуваме докрай.

Колко много работа ни чака още. Нима за двадесет века не се е направило нищо? За двадесет века хората доста са поработили. Не ми изглежда нито обективно, нито честно желанието на някои да омаловажат делото на нашите предшественици. За двадесет века те са свършили много работа и при това често доста добре. Случвало се е да има грешки, западане, както и днес има отстъпления, страх, боязливост, но в същото време не липсват смелост и великодушие. Човешкото семейство се обновява постоянно и във всяко поколение е нужно да продължат усилията да се помогне на човека да открие призванието си на Божие дете, нужно е да се внушава заповедта да възлюбим Твореца и нашия ближен.

Посяване на мир и радост

Какво да се прави? Както ви казах, целта ми не е да описвам социални или политически кризи, културни недъзи или провали. Аз говоря за злото в светлината на християнската вяра, а именно като оскърбление срещу Бог. Апостолатът на християнина не е нито политическа програма, нито културно предпочитание. Той изисква християнинът да разпространява доброто, да вдъхва у околните желанието да обичат, да сее мир и радост. Несъмнено този апостолат ще принесе духовни плодове за всички: повече справедливост, повече разбирателство, повече уважение между хората.

Край нас има много души и нямаме право да бъдем препятствие пред тяхното вечно спасение. Длъжни сме да бъдем пълноценни християни, да бъдем свети, да не разочароваме Бог нито всички онези, които очакват от нас да даваме пример и да поучаваме.

Нашият апостолат трябва да се основава върху старанието да разберем другия. Отново подчертавам: милосърдието не е толкова в това да дадеш, колкото в това да разбереш. Няма да крия, че на собствен гръб съм изпитал какво значи да не те разбират. Винаги съм се старал хората да ме разбират, но някои упорито не желаят да ме разберат. И това е още една съвсем сериозна причина да желая да разбера всички. Нека не чакаме импулсивно някакви обстоятелства да ни накарат да придобием широко отворено,универсално,католическо сърце за всички. Духът на разбирателство е образец на християнското милосърдие при доброто Божие дете. Господ иска всички да вървим по правия път на земята, за да сеем не семената на плевелите, а тези на братството, на разбирателството, на прошката, на любовта, на мира. Никога не допускайте чувството, че сте нечий враг.

Християнинът трябва винаги да бъде готов да се разбира с всички, във взаимоотношенията си с другите да дава на всички възможността да се доближат до Исус Христос. Трябва с радост да се жертва за всички – без изключение, без да подрежда душите по категории, без да им слага етикети като на стока или на препарирано насекомо. Християнинът не може да се отдръпне от другите, понеже животът му би станал мизерен и себичен: „За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”⁴⁰.

Ако живеехме така, ако умеехме чрез своето поведение да сеем великодушие, разбирателство и мир, то би била поощрена законната лична човешка независимост и всеки би поел своята отговорност за нещата, за които е вещ в земните дела. Християнинът би се стремял да защити преди всичко чуждата свобода, за да може след това да защити своята. Със своето братолюбие би приемал другите каквито са, тъй като всеки – без изключения – прави грешки и носи своите недостатъци, и би им помагал с Божията благодат и с човешка тактичност да преодолеят злото, да изтръгнат плевелите, та да можем всички взаимно да се подкрепяме и да бъдем достойни човеци и християни.

Да открием Христос на хората

Смятам всички събития в живота – и при отделните хора, и донякъде при големите исторически промени – като част от призивите, които Бог отправя към хората, за да осъзнаят истината; а за нас, християните, като възможности с помощта на благодатта да възвестяваме с думи и дела Духа, на Когото принадлежим¹⁹.

Всяко поколение християни трябва да изкупва и да освещава своето време. За тази цел му е нужно да разбира и споделя стремежите на другите хора, на себеподобните, за да им открие чрез дара на езика как те трябва да откликват на действието на Свети Дух, на постоянното изливане на скъпоценни благодати от Божието сърце. В наши дни на нас, християните, подобава да провъзгласяваме на света, в който живеем и от който сме част, старото и вечно ново послание на Евангелието.

Не е вярно, че всички днешни хора – абсолютно всички, без никаква разлика – са затворени или безразлични спрямо учението на християнската вяра относно природата и мисията на човека. Не е истина, че в тези времена хората се грижат само за земните неща и не проявяват интерес към небето, макар и да не липсват идеологии и техни поддръжници, които не го приемат. В наше време има велики стремежи и безплодно живуркане; героизъм и малодушие; ентусиазъм и разочарования; хора, които мечтаят за един нов, по-справедлив и хуманен свят, и хора, които - навярно разочаровани от неуспеха на своите първоначални идеали – търсят убежище в егоизма на собственото си спокойствие или упорстват в своето заблуждение.

На всички тези мъже и жени - където и да се намират, независимо дали е по време на техни успехи или кризи и поражения - ние трябва да носим тържествената и категорична вест, която свети Петър, провъзгласи след Петдесетница: Исус е крайъгълният камък, Изкупителят, Той е всичко за нашия живот, понеже извън Него „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“²⁰.

Да носим Христовата любов и на другите

Забележете обаче, че Бог не ни казва: вместо вашето сърце, ще ви дам воля на чист дух. Не. Той ни дава сърце, едно сърце от плът – като сърцето на Христос. Аз не разполагам с едно сърце - за да обичам Бог, и с друго – за да обичам хората на земята. Със сърцето, с което обичам родителите си и приятелите си, със същото сърце обичам Христос, Бог Отец, Свети Дух и Дева Мария. Няма никога да се уморя да повтарям: трябва да бъдем истински човешки, иначе не ще можем да станем Божи деца.

Човешката любов, любовта тук долу, на земята, когато е истинска, ни помага да вкусваме от Божията любов. И предчувстваме любовта, с която ще се наслаждаваме на Бог и която ще царува между нас горе, на небето, когато „бъде Бог всичко у всички“²⁹. Когато започнем да разбираме какво нещо е Божията любов, тя ще ни подбуди да проявяваме повече състрадателност, повече великодушие, повече себеотдаване.

Длъжни сме да даваме на другите това, което получаваме, да ги учим на това, което научаваме. Трябва да ги направим съучастници – простичко, без себеизтъкване – в познаването на Христовата любов. Всеки със своя труд и на своето място в обществото може и трябва да превърне работата си във възможност за служение. Добре свършената работа, която преуспява и води до прогрес, която отчита напредъка на културата и техниката, има важна роля и е полезна за цялото човечество само ако сме били водени от великодушието, а не от егоизма, от общото благо, а не от личната облага. Т.е. ако е изпълнена с християнския дух на живот.

При изпълнението на тази работа и в създадените разнообразни отношения с другите хора вие трябва да свидетелствате за Христовата любов и нейните плодове: приятелство, разбирателство, дружба, мир. Както Христос мина, „правейки добрини“³⁰ по всички пътища на Палестина, така и вие по човешките пътища – в семейството, в обществото, на работното място, в културните си предпочитания и по време на своя отдих, трябва да бъдете активни сеячи на мир. Това ще бъде най-доброто доказателство, че във вашето сърце е настъпило Божието царство: „Ние знаем, че преминахме от смърт в живот – пише свети апостол Йоан – защото обичаме братята“³¹.

Обаче никой не може да живее с такава любов, ако не е минал през школата на Сърцето на Исус. Само при положение че постоянно съзерцаваме Сърцето на Христос, нашето сърце ще се освободи от омразата и безразличието и ще знаем как да действаме по християнски, изправени пред страданията и болките на другите.

Припомнете си сцената, разказана от свети Лука, когато Христос минава край град Найн³². Исус вижда мъката на хората, които случайно среща по пътя си. Той можеше просто да отмине или да изчака да Го извикат, да Го помолят. Ала нито отминава, нито изчаква. Той взима инициативата, развълнуван от скръбта на вдовицата, изгубила сина си - единственото, което й беше останало. Евангелистът казва само, че Исус се е смилил; може би вълнението Му е личало и външно - както при смъртта на Лазар. Исус Христос нито е бил, нито е безчувствен към страданието, родено от любовта. Не изпитва радост при разделянето на децата от родителите им. Затова упражнява Своята власт над смъртта - за да даде живот, за да бъдат един до друг тези, които се обичат, обаче изисквайки преди това и същевременно дължимото първенство на Божията любов, която следва да е основата на истинския християнски живот.

Христос знае, че множеството около Него ще се изуми от чудото и ще разправя за станалото из цялата околност. Обаче не действа показно, за да привлече вниманието. Той просто е докоснат от мъката на тази жена и не може да мине, без да я утеши. Приближава се до нея и й казва: „Не плачи“³³. Но сякаш иска да й каже: не искам да те виждам обляна в сълзи, защото дойдох да донеса на земята радостта и мира. След това става чудото, проява на мощта на Христос Бог. Ала преди чудото е душевното Му вълнение, явен знак за нежността на Сърцето на Христос – човека.

Ако не се учим от Исус, никога няма да обичаме истински. Ако мислехме както някои, че за да запазим сърцето чисто и достойно за Бог, не бива да го занимаваме и заразяваме с човешки чувства, логичният резултат би бил да станем равнодушни към чуждата болка. Тогава бихме били способни само на едно церемониално милосърдие – съсухрено и бездушно, а не на истинското милосърдие на Исус Христос – пълно с любов и с човешка топлина. С това не подкрепям фалшиви теории, всъщност жалки оправдания, които целят да отклонят сърцата, да ги отдалечат от Бог и да ги тласнат към опасности и към погибел.

Нека на днешния празник помолим Господ да ни даде добро сърце, способно да изпитва съчувствие към мъките на другите, способно да разбере, че за лечение на огорченията - съпътстващи и нерядко тормозещи душите на този свят, най-добрият балсам е любовта. Другите успокоителни имат временен ефект и оставят след себе си горчивина и отчаяние.

Ако искаме да помагаме на другите, трябва да ги обичаме – подчертавам – с любов, която да се изразява в разбиране и себеотдаване, в нежност и смирение. И ще разберем защо Господ реши да обобщи целия Закон в тази двойна заповед, която в действителност е само една: да възлюбим Бог и да възлюбим ближния с цялото си сърце³⁴.

Сега може би ще си помислите, че понякога ние, християните, – не някой друг, а ти и аз – забравяме за най-естествените следствия от този наш дълг. Сигурно ще се сетите за много неправди, които не се поправят, за беззаконията, които не се наказват, за предаващата се от поколение на поколение дискриминация, без да се търсят пътища за радикално решение на въпроса.

Не мога, нито е моя работа, да ви предложа някаква конкретна форма за справяне с тези проблеми. Обаче като Христов свещеник мой дълг е да ви напомня какво казва Светото писание. Размислете върху сцената на съда, описана от самия Исус: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте“³⁵.

Човек или общество, които остават равнодушни пред злощастието или несправедливостта и не се опитват да ги облекчат, това не са човек или общество, които живеят по примера на любовта на Христовото сърце. Християните – независимо че имат пълна свобода за намиране на различни решения и за тяхното прилагане в практиката и следователно работят в обстановка на един логичен плурализъм – в едно трябва да бъдат единни: в своя стремеж да служат на човечеството. В противен случай тяхното християнство няма да съответства на словото и живота на Исус, а ще бъде една преструвка, една лъжа пред Бог и пред хората.