Списък на параграфи

Евхаристията и тайната на Святата Троица

Това Трòично изливане на обич към хората е увековечено по върховен начин в Евхаристията. Преди много години учехме по Вероучение, че Св. Евхаристия може да бъде разглеждана и като Жертва, и като Тайнство. И че това Тайнство ни се явява като Причастие, и съкровище на олтара, съхранявано в дарохранилището. Църквата е посветила другочестване на Евхаристийната тайна – „Тяло Христово“, присъстващо във всички дарохранилища по света. Днес, на „Велики четвъртък“, ще насочим вниманието си към Св. Евхаристия – Жертва и храна – в Литургията и в Причастието.

Говорех за Троично изливане на обич към хората. И къде можем да го видим, ако не в Литургията? Цялата Св. Троица действа в Св. Жертва на олтара. Затова така обичам да повтарям думите в края на първата молитва за намеренията на вярващите, след Дароприношението и след причастяването: „Чрез Исус Христос, нашият Господ, Твоят Син,– обръщаме се към Отца – Който живее и царува с Теб, в единство със Светия Дух, Бог, през всички векове на вековете. Амен!“.

По време на Литургията ние постоянно се обръщаме към Отца. Свещеникът е представител на Предвечния свещеник Исус Христос, който същевременно е и Жертвата. Действието на Свети Дух в Литургията не е по-малко чудно, нито по-малко действено. „Чрез силата на Свети Дух – пише св. Йоан Дамаскин – се извършва преобразяването на хляба в Тяло Христово“^[1].

Това действие на Свети Дух е ясно изразено, когато свещенослужителят измолва Божието благословение върху приношението: „Ела, Всемогъщи Осветителю, Вечни Боже, и благослови тази Жертва, извършена в Твоето Свято Име...“^[2], това е жертвоприношението, което ще отдаде на Святото Божие Име славата, която Му се дължи. Освещаването, което измолваме, е вменено на Духа Утешител, Когото ни изпращат Бог-Отец и Бог-Син. Ние признаваме активното действие на Светия Дух в приношението, когато произнасяме малко преди причастяването: „Господи, Исусе Христе, Сине на Живия Бог, Който по волята на Отца и съдействието на Свети Дух, оживотвори света със Своята смърт...“^[3]

^[1]Св. Йоан Дамаскин. Defideortodoxa, (Точно изложение на правоверието – б. пр.), 13 (PG 94, 1139).].

^[2]Римски служебник, Дароприношение, призоваване на Свети Дух.

^[3]Римски служебник. Подготвителни молитви за причастяването.

Цялата Св. Троица присъства в жертвоприношението на олтара. По волята на Отец със съдействието на Свети Дух Синът се принася в Изкупителна жертва. Нека се научим да се обръщаме към Св. Троица, към Единия и Трòичния Бог – три Божи Лица в единството на Своята същност, на Своята обич, на Своето резултатно освещаващо действие.

Веднага след измиването свещеникът се моли: „Приеми, Свята Троице, тази Жертва, която Ти принасяме като възпоменание на страданията, възкресението и възнесението на Исус Христос, нашият Господ.“^[1]. И в края на Литургията има молитва на пламенно преклонение към Единия и Трòичен Бог: „Нека Ти бъде угоден, о, Света Троице, дарът на моето служение; направи Жертвата, която аз, макар и недостоен, принесох на Твоето Величие, да бъде приета; моля Те, заради Твоето милосърдие, тази Жертва бъде омилостивителна за мен и за всички, за които съм я поднесъл.“^[2].

Литургията, подчертавам, е Божие действие, действие на Св. Троица, а не човешко действие. Свещенослужителят изпълнява замисъла на Господ, като Му предоставя своето тяло и своя глас. Но не действа от свое име, а от името и от страна на Лицето Христос (inpersonaetinnomineChristi).

Благодарение на обичта на Св. Троица към хората, от присъствието на Христос в Евхаристията се раждат всички блага за Църквата и за човечеството. Това е Жертвата, за която пророкува Малахѝя: „Защото от слънчев изток до запад ще стане велико името Ми между народите, и на всяко място ще принасят тамян на името Ми и чиста Жертва.“^[3]. Това е Жертвата на Христос, поднесена на Отца със съдействието на Светия Дух – Жертва с безмерна стойност, която увековечава в нас изкуплението – нещо, което не можеха да извършат жертвоприношенията от Древния Завет.

^[1]Римски служебник. Дароприношение – дар, принасян на Св. Троица.

^[2]Римски служебник. Молитва преди последния благослов.

^[3]Мал. 1: 11.