Списък на параграфи

Всички християнски празници и особено днешният са празници на мира. Клонките със своята стара символика припомнят следната картина от книга Битие: „И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега. Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята”¹. Сега възпоменаваме, че съюза (завета,б.ред.) между Бог и Неговия народ е потвърден и установен в Христос, „защото Той е нашият мир”². В това чудно единство и резюмиране на старото и новото, което характеризира литургията на нашата свята Католическа църква, ние четем днес следните думи, изпълнени с дълбока радост: „Еврейските деца, носейки маслинови клонки, посрещнаха Господа, като възклицаваха: Осанна във висините!”³.

Този възглас към Исус Христос съживява спомена в нашата душа за приветствието при раждането Му във Витлеем. „И когато минаваше Той – разказва свети Лука – постилаха дрехите си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!”⁴.

Мир на земята

„Мир на небето”. Обаче нека погледнем земята. Защо няма мир на земята? Наистина няма мир. Има само привиден мир – равновесие, дължащо се на страх и нетрайни споразумения. Няма мир и в Църквата, набраздена от разногласия, които раздират бялата дреха на Христовата невеста. Няма мир и в много сърца, които напразно се опитват да компенсират душевното безпокойство с непрекъснато суетене, с малките удоволствия от земното битие, които не засищат, понеже винаги оставят след себе си горчивия привкус на тъгата.

„Палмовите клонки – пише свети Августин – са символ на триумф, защото показват победата. Господ ще победи , умирайки на кръста. Под знака на кръста Той ще възтържествува над Дявола, княза на смъртта”⁵. Христос е нашият мир, защото Той победи. А победи, защото се пребори в трудната битка срещу наслоената лошотия в човешките сърца.

Христос – нашият мир, е също така и „Пътят”⁶. Ако искаме мир, трябва да вървим по стъпките Му. Мирът е последствие от войната, от борбата – от тази вътрешна, духовна борба, която всеки християнин трябва да води срещу всичко, което в живота му не идва от Бог: срещу горделивостта, чувствеността, егоизма, лекомислието, свидливото сърце. Безполезно е да търсим външен покой, щом съвестта не е спокойна, щом дълбоко в душата няма спокойствие, „защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули”⁷.

Вътрешната борба

„И тъй, принасяй страданията си като добър воин Исус Христов”⁹ – ни казва свети Павел. Християнският живот е като да си на пост, на война, на прекрасна война за мир. Тя по нищо не прилича на човешките бойни действия, произтичащи от разделението и много пъти от омразата между хората; войната на Божите деца срещу собствения им егоизъм се основава на единството и на любовта. „Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие”¹⁰. Това е неуморната схватка срещу горделивостта, срещу високомерието, които ни карат да правим зло, срещу надменните съждения.

Тази неделя, на Връбница нашият Господ започва седмицата, решаваща за нашето спасение. Нека оставим настрани повърхностните разсъждения и да се съсредоточим върху главното, върху наистина важното. Вижте – би трябвало да желаем да идем в рая. Ако ли не, нищо не си заслужава усилията. За да отидем в рая, е необходима вярност към Христовото учение. За да бъдем верни, е необходимо упорито да постоянстваме в борбата с препятствията, издигащи се по пътя към нашето вечно щастие.

Наясно съм, че заговорим ли за борба, веднага ни идва наум нашата слабост и предчувстваме грешките и паденията. Бог го има предвид. Няма начин да не вдигаме прах, щом вървим. Ние сме земни твари и имаме куп недостатъци. Аз бих казал, че е нужно винаги да ги имаме – те са мракът, който прави в нашата душа да изпъкват по-ярко Божията благодат и нашето старание да отговорим на Божието благоволение. И този контраст между светлина и тъмнина ще ни направи човечни, смирени, състрадателни и великодушни.

Нека не се заблуждаваме. Ако в нашия живот виждаме да има моменти на порив и победи, то трябва да добавим към сметката и обезсърчаване, и поражения. Такъв винаги е бил поклонническия път на християнина, дори на тези, които почитаме на олтарите. Сещате ли се за свети Петър, свети Августин, свети Франциск? Никога не са ми харесвали житията на светци, които къде от наивност, къде от невежество спрямо учението представят подвизите на светците, сякаш са били утвърдени в благодатта още в майчината утроба. Не. Реалните биографии на тези герои християни приличат на нашия живот: бореха се и побеждаваха, бореха се и претърпяваха поражения. Ала и тогава, съкрушени, отново подемаха борбата.

Да не ни изненадва, ако сравнително често търпим поражения; обикновено и почти винаги това се случва при маловажни неща, обаче ни наранява, сякаш нещата са от голямо значение. Щом има Божия любов, щом има смирение, щом има постоянство и упорство в нашата борба, тези поражения няма да имат особена тежест. Тъй като след тях ще дойдат победите - нашата слава пред Божия лик. Не ще има провали, ако се действа с почтени намерения и стремеж да се изпълнява Божията воля и винаги имайки предвид Неговата благодат и нашата нищожност.

Днес и вчера

На литургията за Връбница християните пеят: „Повдигнете, порти, горнището си, повдигнете се, вечни порти, за да влезе Царят на славата”²¹. Онзи, който се е затворил в замъка на своя егоизъм, няма да слезе на бойното поле. Обаче ако вдигне крепостните врати и позволи на Царя на мира да влезе, ще излезе заедно с Него да воюва срещу всичката низост, която замъглява погледа и прави съвестта безчувствена.

Повдигнете вечните порти (горнището си). Този призив към борба не е нещо ново за християнството. Това е една вечна истина – без борба няма победа, а без победа няма да имаш мир. Без мир човешката радост би била само радост привидна, фалшива, безплодна; радост, която не води до подпомагане на хората, нито до дела на братолюбие и справедливост, на прошка и милосърдие, нито до служене на Бог.

В днешно време при клира и миряните в Църквата, при пастирите горе и долу в йерархията й се създава впечатление, че мнозина са се отказали от борбата – от личната борба срещу собствените слабости, за да се предадат изцяло на слугинаж, който унижава душата. Тази опасност ще дебне винаги всички християни.

Заради това е нужно настойчиво да се молим на Света Троица да бъде милостива към всички. Когато говоря по тези въпроси, треперя при споменаването на Божия съд. Обръщам се към Неговото милосърдие, към Неговото състрадание, та да не гледа на нашите грехове, а на заслугите на Христос и тези на Неговата свята майка, която е и наша майка, на тези на свети Йосиф, който Му беше като баща, на заслугите на всички светци.

Християнинът може да бъде сигурен – ако иска да се бори, Бог ще го хване с дясната Си ръка, както се чете в днешната празнична литургия. Исус, Който влиза в Йерусалим, възседнал просто осле, Цар на мира, ни казва: „Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”²². Тази сила не се проявява като насилие над другите. Тя представлява твърдост - да се преборват личните слабости и недъзи; мъжество – да не се замазва собствената невярност; смелост – да изповядваш вярата си дори когато обстановката е враждебна.

И днес както вчера от християнина се очаква да прояви героизъм. Героизъм в големи битки – ако е необходимо. Героизъм – и това вече е обичайното – в дребните стълкновения на всекидневието. Когато човек се бори постоянно и с любов - колкото и наглед борбата да е незначителна, Господ е винаги до Своите деца като любящ пастир: „Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще превържа и болна ще укрепя... И те ще бъдат безопасни на земята си, и ще познаят, че Аз съм Господ, кога скъсам връзките на ярема им и ги освободя от ръцете на техните потисници”²³.