Списък на параграфи

Влязохме в периода на Великите пости – време за покаяние, за пречистване, за обръщане (към Бога,б.ред.). Което не е никак лесно. Християнството чертае нелек път – не е достатъчно да ходиш на черква и така да минават годините. В нашия живот, в живота на християнина първоначалното обръщане – този уникален момент, помнен от всеки, когато недвусмислено разбираме какво точно очаква Господ от нас – е важно; обаче още по-важни, но и по-трудни са последващите обръщания. А за да подпомогнем действието на Божията благодат при следващите обръщания, е нужно да поддържаме духа си млад, да призоваваме Господ, да умеем да слушаме, да сме забелязали своите грешки и да молим за прошка.

„Ще повика към Мене, и ще го чуя”¹ – четем в литургийника за тази неделя. Това казва Господ. Забележете тази чудна загриженост на Бог спрямо нас- Той е винаги готов да ни чуе, във всеки момент е разположен да се вслуша в гласа на човека; по всяко време Той ни слуша – но сега още по-внимателно, защото сърцето ни е благоразположено, решено да се пречисти – и няма да подмине молбата на едно „сърце съкрушено и смирено”².

Господ ни слуша, за да се намеси - да влезе в живота ни, да ни избави от злото и да ни изпълни с блага: „ще го избавя и ще го прославя”³ – казва Той за човека. Следователно му дава надежда за слава (изгубена с греха,б.ред.). В това вече е налично, както и в други случай , началото на едно вътрешно вълнение, каквото е духовният живот. Очакването на това прославяне укрепва вярата ни и подбужда нашата любов. По този начин трите богословски добродетели - божествени добродетели, които ни уподобяват с Бог Отец, стават действени.

Нима има по-добър начин да започнем Великите пости? Нека обновим вярата, надеждата и любовта. В тях е изворът на покаятелния дух, на желанието за пречистване. Постите не са само повод да засилим външните прояви на умъртвление. Ако си мислим, че е само това, значи ни се изплъзва дълбокият смисъл на християнския живот, тъй като тези външни проявления са – повтарям – плод на вярата, надеждата и любовта.

Рискованата безопасност на християнина

„Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия”⁴ –живеенето с Бога - в това се състои рискованата сигурност на християнина. Трябва да бъдем убедени, че Бог ни чува, че постоянно изслушва нашите нужди– така сърцето ни ще се изпълни с мир. Ала животът с Бог несъмнено е съпътстван от риск – Господ не се задоволява с половинчати работи, иска ни целите. И да сме по-близо до Него, означава да сме готови за ново обръщане, за ново преобразяване, означава по-внимателно да се вслушваме в Неговите вдъхновения, в светите намерения, които Той поражда в нашата душа, и да ги претворяваме на дело.

Безспорно след първото ни съзнателно решение да живеем в пълнота учението на Христос, ние много сме напреднали по пътя на вярното следване на Неговото слово. Обаче не е ли вярно, че ни чакат още много неща за поправяне? Не е ли вярно, че у нас има основно много горделивост? Значи несъмнено ни е нужна нова промяна, по-пълна преданост, по-дълбоко смирение, така че с намаляването на нашия егоизъм у нас да расте Христос, защото „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам”⁵.

Не можем да тъпчем на едно място. Необходимо е да вървим напред към целта, която сочи свети Павел: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене”⁶. Т.е. нашата амбиция – висока и благородна, е да се уподобим на Христос, да станем свети. Понеже няма друг път, щом човек иска да върви в съгласие с Божия живот, освен този, който Бог при кръщението е посял в нашите души. Напредването е напредък в светостта; отстъплението е отказване от развитие на християнския живот. Защото огънят на Божията любов изисква да бъде постоянно подхранван, да се разгаря всеки ден, да пуска дълбоки корени в душата. А огън може да се поддържа само ако непрекъснато хвърляме в него все нови неща. Което значи, че ако не се разгаря, той е на път да угасне.

Припомнете си думите на свети Августин: „Ако кажеш стига, ти си загубен. Стреми се винаги към по-голямото, винаги върви, винаги напредвай. Не стой на едно място, не отстъпвай, не се отклонявай”⁷.

Днес Великите пости поставят пред нас тези основни въпроси: напредвам ли във верността си към Христос? Напредвам ли в стремежа си към святост? Напредвам ли в апостолската щедрост в моя всекидневен живот, в обичайната работа сред колегите ми?

Нека всеки безгласно отговори на тези въпроси. И ще си даде сметка, че е нужно ново преобразяване, та Христос да живее в нас, та образът Му ясно да се отразява в нашето поведение.

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва”⁸. Това отново ни го казва Христос – като на ухо, доверително: носи кръста си всеки ден. ”Не само по време на гонения – пише свети Йероним – или когато се представи възможност за мъченичество, а при всяка ситуация, във всяко дело, във всяка мисъл, във всяка дума нека се отречем от онова, което сме били преди, и да изповядаме това, което сме сега, след като сме се преродили в Христос”⁹.

Тези разсъждения в действителност не са нещо повече от ехо на казаното от апостол Павел: „Вие бяхте някога в тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина – и изпитвайте, що е благоугодно Богу”¹⁰.

Обръщането е въпрос на миг; освещаването е дело за през целия живот. Божественото семе на любовта, което Бог е посял в нашите души, иска да расте, да се проявява в дела, да дава плодове, които във всеки момент да бъдат благоугодни на Господа. Затова е крайно необходимо да бъдем готови да започнем отново, пак да открием – при новите обстоятелства в нашия живот – светлината, подтика на първото обръщане. Заради това трябва да се подготвим със задълбочен изпит на съвестта, просейки помощ от Господ, та по-добре да Го опознаем и по-добре да опознаем самите себе си. Няма друг път, щом искаме ново обръщане.

Свети Йоан е съхранил в своето Евангелие една чудна фраза на Девата при описанието на сватбата в Кана Галилейска, за която вече говорихме. Евангелистът ни разказва, че Мария се обръща към слугите с думите: „Каквото ви каже, сторете“²⁷. За това става дума – да отведем душите пред Исус и те да Го запитат: „Господи, какво искаш да направя?“²⁸.

Християнското апостолско служение – сега говоря именно за това на обикновения мъж или жена, които живеят като всички нас – е един вид сериозен катехизис при който посредством лично общуване, посредством вярно и истинско приятелство у другите се пробужда жаждата за Бог и им се помага да открият нови хоризонти. И всичко това става, както казах, съвсем естествено и просто – с примера на вярата, открояваща се в живота ви, с вашата реч – учтива, но носеща силата на Божията истина.

Бъдете смели. Та вие разчитате на помощта на Дева Мария, Царица на апостолите. Света Богородица, без да престава да се държи като наша майка, знае как да посочи на своите деца именно техните задължения. Тя проявява винаги велика милост към онези, които се приближават до нея и съзерцават живота й, като ги води при кръста,давайки им да съзерцават лице в лице примера на Божия син. И при тази среща - решителна за християнския живот, Девата се застъпва и помага нашият път да завърши с помирението на малкия брат – ти и аз - с Единородния син на Отец.

Много обръщания, много решения за посвещаване в служба на Бог са били предшествани от среща с Дева Мария. Богородица е подкрепила желанията за търсене на Бог, майчински е ориентирала душевното безпокойство, вдъхновила е стремежа за промяна, стремежа към един нов живот. И така „каквото ви каже, сторете“ се е превърнало в реалност – в приятно себеотдаване, в християнско призвание, което от този момент просветлява целия ни живот.

Това кратко разсъждение в присъствието на Господ, в което размишлявахме за почитта и обичта към Неговата майка, която е и наша майка, може като резултат да съживи нашата вяра. Месец май сега започва. Господ иска да не пропуснем тази възможност за израстване в Неговата любов чрез почитанието към Неговата майка. Нека всеки ден да проявяваме към нея тези дребни знаци на синовно внимание и обич, които постепенно стават големи дела на лична святост и апостолат, т.е. на един постоянен стремеж да спомогнем на спасението, което Христос дойде да донесе на света.

Света Марийо, надежда наша, рабиня Господня, Престол на мъдростта, моли се за нас!