Списък на параграфи

Съветвам те да опиташ някога да се върнеш… в началото на твоето „първо обръщане“, което, ако не означава точно да станем отново деца, то е почти същото. В духовния живот е нужно да се оставиш да те ръководят с пълно доверие, без страх и двуличие; трябва да говориш съвсем открито за онова, което имаш в ума и сърцето си.

Как ще излезеш от това състояние на униние, на окаяно безсилие, ако не употребяваш средствата? Бориш се недостатъчно или с неохота, все едно желаеш твоите слаби усилия да не успеят, за да можеш после да се оправдаеш, за да не бъдеш взискателен към себе си и другите да не изискват повече от теб.

Ти изпълняваш собствената си воля, не Божията. Ако не се промениш, няма да бъдеш щастлив, нито ще придобиеш мира, който сега ти липсва. Смири се пред Бога и се старай да желаеш истински.

„Nunc coepi!“ — „Сега започвам!“ Това е викът на душата, изпълнена с Божията любов, която във всеки момент — и когато е била вярна, и когато ѝ е липсвало великодушието — подновява своето желание да служи на Бога, да Го обича! — с цялото си сърце.

Обърни се сега, докато се чувстваш още млад… Колко е трудно да се поправиш, когато душата остарее!

Обръщането се постига чрез смирeномъдрието по пътя на самопринизяването.

„Казахте ми, че с моето минало човек би могъл да стане „друг“ св. Августин. Не се съмнявам в това и днес повече от вчера искам да го докажа.“

Затова обаче, трябва да сечеш смело и то при корена, както светият епископ на Хипон.