Списък на параграфи

Мечтаеш да станеш мисионер! Неудържим си като св. Франциск Ксаверий. Искаш да завладееш за Христос цяла империя. Япония ли ще бъде или Китай, Индия

ли, Русия ли…, студените народи от европейския Север или пък народите на Америка, Африка и Австралия?… — Поддържай тези пламъци в твоето сърце, тази жажда за души… Но не забравяй, че има нещо друго, което те прави истински мисионер — покорството. И въпреки че си все още далеч от онези мисионерски земи, ти работиш едновременно „тук“ и „там“. Не чувстваш ли — като св. Франциск Ксаверий — ръката ти да е изиморена от това, че си извършил толкова много кръщения?

Всепроникваща и жива вяра. Като вярата на св. ап. Петър. — Самият Исус е казал, че ако имаш такава вяра, ще преместваш планини, т.е. непреодолимите за човека препятствия, които ще се изправят пред твоите апостолски начинания.

В миговете на борба и противоречия, когато някои уж добри хора издигат препятствия по твоя път, ти пък издигни твоето апостолско сърце и се вслушай в това, което Христос говори за синаповото зърно и за кваса, и Му кажи: „Еdissere nobis parabola!“ — „Обясни ни тази притча!“.

И ти ще усетиш радостта при вида на бъдещата победа: небесните птици, подслонени под твоето апостолско покровителство дори още днес, и квасът, направил така, че цялото тесто да втаса.

„Deus meus es tu, et confitebor tibi: Deus meus es tu, et exaltabo te.“ — „Ти си мой Бог: ще Те славя; Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям.“ Какъв прекрасен житейски девиз… за апостол от твоята величина.

Да сееш! — Излезе сеячът… Сей с широк размах, апостолска душо! — И ако семената паднат в някоя недостойна бразда, то вятърът на благодатта ще ги отнесе на друго място… Сей и бъди уверен, че посятото ще пусне корен и ще даде своя плод.

Прекрасно те разбирам: обречен си на принудително бездействие, затова мисълта за безброй несвършени неща те измъчва… — Имаш сърце, в което може да се вмести вселената, а си принуден да се приспособиш… приемайки някаква си незначителна канцеларска служба.

А за кога оставяш: „Да бъде волята Ти!“?

Чедо, с радост те благославям за тази вяра в апостолското ти призвание, която те подтикна да напишеш следните думи: „Няма съмнение, че това дело има бъдеще въпреки самите нас. Но затова трябва да бъдем съединени с Главата на Църквата — „Ut omnes unum sint!“ — чрез молитвата и саможертвата.