Списък на параграфи

Има 8 параграфи в «Път» чия материя е Апостол →  надежда.

Волята е много важна черта на личността. Не пренебрегвай дребните наглед изкушения, защото ако непрекъснато се упражняваш в това да ги избягваш или да извършваш саможертви чрез тях, волята ти ще укрепне и ти ще се превърнеш, по Божията благодат, в господар на самия себе си. А след като това стане, тогава ще можеш да бъдеш водач! Водач, който задължава, подтиква, увлича след себе си — с пример и слово, с познание и авторитет.

Искаш ли да ти кажа какво мисля за твоя духовен път? — Добре, изслушай ме: Ако откликнеш на призванието на Христос, ще работиш за Негова прослава по-всеотдайно от мнозина: ако постоянстваш в молитвата, ще намериш сили да отговориш на Неговия зов. Тогава, желаейки да се жертваш за Бога, ще искаш за себе си най-тежката работа.

Така ще бъдеш щастлив — щастлив тук, на земята, и безкрайно щастлив там, във Вечния живот.

Съзнанието за личното ти нищожество те отчайва. — Наистина, може да се каже, че от гледната точка на твоето финансово и икономическо състояние си една кръгла нула; че си още една кръгла нула заради социалния си престиж…; за липсата на добродетели — още една нула; и още една, ако към всичко това прибавим и отсъствието на таланти…

Но отляво на всички тези нули стои Христос. И какво огромно число се получава тогава!

Почтеност и добра воля: чрез тях, а също и чрез желанието да изпълняваш Божията воля ще видиш осъществени твоите благородни мечти и утолена твоята жажда за души.

Щом си апостол, никога не губи кураж и няма да има трудност, която да не можеш да преодолееш.

— Тогава защо си тъжен?

Степени: да се примириш с Божията воля, да се съгласиш с Божията воля, да желаеш Божията воля и да обичаш Божията воля.

Ти би искал да привлечеш за своята апостолска дейност онзи учен, онази влиятелна личност и онзи изпълнен с мъдрост и добродетели човек.

Моли се, отричай се от определени привързаности от обич към Бога и влияй на тези хора със своя пример и слово. — Не били откликнали, казваш? — Не се безпокой: значи няма нужда от тях.

Та нали и по времето на св. ап. Петър е имало мъдри, силни и благоразумни хора, които в края на краищата са останали извън групата на първите дванадесет апостоли?

Пишеш ми следното: „Толкова голямо е желанието ни нашето начинание час по-скоро да потръгне и да се разрасне, че има голяма опасност да станем прекалено нетърпеливи. Ах, кога ли ще го видим, „живо“ и набиращо мощ, да обхваща света?“.

А по-нататък добавяш: „Желанието ни няма да бъде безполезно, ако го употребим в това да не даваме мира на Господа. Тогава ще сме използвали времето си по най-добрия начин“.