Списък на параграфи

Казваш, че този твой приятел води чист живот, че често приема Светите Тайнства и че е добър студент. — Въпреки това той не се „включва“. Щом започнеш да му говориш за жертви и апостолат, той се натъжава и си отива.

Не се тревожи. — Това не се дължи на липса на ревност от твоя страна. Това е буквално повторение на случая, за който говори eвангелистът: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и го раздай на бедните“ (саможертва)…; „и ела, и Ме следвай“ (апостолат). Юношата от Святото Евангелие също си отишъл натъжен — „abiit tristis“ — защото не пожелал да откликне на благодатта.

Християнино, помни, че като живееш сред твоите близки, ти си като камък, хвърлен в езеро. — Със своя пример и слово ти образуваш кръгове — първо един, след това друг, трети… — все по-широки и по-широки.

Разбираш ли сега величието на своето апостолско дело?

Не си създавай врагове, а само приятели! — Приятели, поставени отдясно, които са ти направили или искат да ти направят добро, и приятели, поставени отляво, които са ти нанесли щети или са се опитали да го направят.

Съгласен съм с теб — много по-добра апостолска работа вършиш с един непринуден разговор, отколкото с ораторстване на публично място, пред хиляден народ.

Въпреки това, когато трябва да се ораторства, бъди оратор!

Преди време определих твоето дискретно апостолско дело като „безшумна и действена мисия“. — И продължавам да мисля така.

Твоето почитание към първите християни ми се струва толкова добро, че ще го подкрепям с всичките си сили… за да можеш, всеки ден с по-голямо въодушевление, да разпространяваш Благата вест на твоите познати по дискретен и доверен начин.

Недей да твърдиш, че не знаеш какво да говориш, когато искаш да благовестиш на твоите близки и познати. — Защото, както се казва в Псалма: „Dominus dabit verbum evangelizantibus virtute multa“ — „Господ влага в устата на своите благовестители думи, пълни със сила“.

Навременните думи, подсказани на ухото на колебаещия се приятел; полезният разговор, който си успял да поведеш с такт и умение; съветът в професионалната област, подобрил университетската работа на твоя колега; това „дискретно отсъствие на дискретност“, чрез което му откриваш неподозирани хоризонти за духовна ревност… Всичко това е „апостолатът чрез личния контакт“.

„Трапезен апостолат“ — това е древното гостоприемство на патриарсите, съчетано с братската топлота на Витания. — Когато извършваш такъв апостолат, човек има усещането, че Самият Исус седи начело на трапезата — точно както е било в къщата на Лазар.

Спешно трябва да се християнизират както честванията, така и народните обичаи. Наложително е да се избягва следното: в публичните зрелища никога да не се стига до пошлост или езичество.

Моли Бог да намери хора, които да се захванат с тази неотложна работа, която можем да наречем „апостолат на развлеченията“.

Правиш прекрасна апология на „апостолата чрез кореспонденция“ като ми пишеш следното: „Започвайки едно писмо, не знам как да подбера думите си така, че да помогна на този, който ще получи писмото. Тогава се обръщам към моя ангел-пазител и му казвам, че правя това с желанието да бъда полезен. И въпреки че пиша незначителни неща, никой не може да ми отнеме — както на мен, така и на получателя — времето в молитва към Господ за това, от което знам, че се нуждае най-много душата на моя адресат“.

„Вашето писмо ме завари в момент на необяснима тъга. Но когато научих от него за работата на своите братя, изведнъж се почувствах ободрен.“ — Още един цитат от друго писмо: „Вашите писма и вестите, които получавам за моите братя, ми помагат така, сякаш сънувам щастливо в тъжната реалност, в която сме принудени да живеем…“. — И още един: „Какво щастие за мен са вашите писма и чувството, че се намирам сред приятели!“. Ето и друг — мога да продължавам така до безкрай: „Получих писмо от Х. Направо се почувствах засрамен, осъзнавайки колко слаб е моят дух в сравнение с техните…“.

Сами виждате колко ефикасен е „апостолатът чрез кореспонденция“!