Списък на параграфи

Да заприличаш на всички? Да се претопиш в посредственото стадо? Та ти си роден за водачество! Между нас няма място за колебливи. Смири се пред Христос и Той отново ще направи да пламнеш с огъня на Обичта.

Пази се от онази болест на духа, проявяваща се в неустановеност и неопределеност във всичко, в лекомислие на действията и думите, в мудност… с една дума — в своеволие.

Не забравяй, че именно своеволието е причината твоят разчет за деня да е така безсъдържателен. И ако не реагираш незабавно — не, не утре, а в същия този миг — своеволието ще те превърне в безжизнена и никому ненужна кукла, водеща призрачен живот.

Ти не взимаш никакви мерки — направо приличаш на торба с пясък. Изобщо не е за учудване тогава, че започваш да чувстваш признаците на духовното униние. — Опомни се и действай!

Бори се с онази отпуснатост, която те прави ленив и повърхностен в духовния живот. — Внимавай, защото това може да са първите симптоми на духовното безразличие… а Свещеното Писание казва, че Бог ще повърне хладките от устата Си.

Боли ме, защото виждам, че не се стремиш към християнското съвършенство в рамките на твоето призвание, а това ще те доведе до духовно униние.

— Кажи заедно с мен: „Не на духовното униние!“, „Confige timore tuo carnes meas!“ — „Дай ми, Боже мой, синовно страхопочитание, за да мога да се свестя навреме!“.

Знам, че избягваш тежките грехове. — Искаш да спасиш душата си! — Но не те притеснява фактът, че непрекъснато падаш в малките грехове, въпреки че всеки път чуваш Божия глас, който те подтиква към промяна.

— Духовното униние е причината за отслабването на твоята воля.

Колко малко обич проявяваш към Бога, щом се поддаваш на някои изкушения, под предлог, че не става въпрос за тежки грехове.

Малките грехове причиняват голяма вреда на душата. Затова в Песен на песните Господ ни предупреждава: „Сapite nobis vulpesparvulas, quae demoliuntur vineas“ — „Ловете малките лисици, които унищожават лозето!“.

Колко те съжалявам, когато виждам, че не се разкайваш заради малките си грехове. — Защото, докато нещата стоят така, ти не можеш да започнеш истински духовен живот.

Изпаднал си в духовно униние, когато вършиш лениво и без желание нещата, които се отнасят до Бога; когато търсиш — пресметливо или „хитрувайки“ — начин как да намалиш твоите задължения; когато мислиш само за себе си и за твоето удобство; когато твоите разговори са празни и безсмислени; когато не се бориш решително против малките грехове; когато действаш от човешки съображения.

Скучно ли ти е? Това е така, защото твоите чувства са будни, а душата ти е заспала.

Колко жалко е, когато един „Божи човек“ води нечестив живот. Но още по-жалко е, когато „Божият човек“ е посредствен и живее по светски.