Списък на параграфи

Искреност в духовното ръководство

Познавате съвсем добре задълженията на вашия път като християни, които ще ви отведат трайно и спокойно до светостта. Също така сте предупредени за трудностите – на практика за всички трудности, понеже те се съзират още в началото на пътя. Сега аз настоявам да се оставите да ви помага, да ви напътства един духовен ръководител, на когото ще доверявате всички ваши свети надежди както и всекидневните проблеми, които засягат вътрешния живот, вашите несполуки и победи.

При това духовно ръководство бъдете винаги напълно искрени – не си позволявайте да премълчавате нещо, разтворете изцяло душата си, без да изпитвате страх и срам. Имайте предвид, че ако не го сторите, този път - толкова прав и годен за пътуване – се оплита и това, което в началото е било едно нищо, накрая се превръща в примка, която задушава. „Не мислете, че онези, които се погубват, стават жертви на ненадеен неуспех. Не, всеки от тях сбърка още в началото на своя път или задълго занемари душата си и по този начин, като постепенно отслабваше силата на добродетелите му, а за сметка на тях постояно нарастваше силата на пороците, жалко се сгромоляса. Една къща не рухва отведнъж заради непредвидимо произшествие. Тя или е имала някаква повреда в основите си, или небрежността на нейните обитатели е продължила твърде дълго, така че незначителните в началото дефекти са разяли с времето якостта на носещата конструкция и като следствие, щом се е развихрила буря или са се изсипали проливни валежи, тя неспасяемо се е срутила, разкривайки колко дълго не са били полагани грижи за нея.“^[1]

Спомняте ли си приказката за циганина, който отишъл да се изповяда? Това е само приказка, измислица, понеже изобщо не става дума за изповед; между другото аз много уважавам циганите. Горкичкият! Той наистина се е разкайвал – отче, аз си признавам, че откраднах един оглавник… – това е нещо маловажно, нали? – а под оглавника имаше муле; после още един оглавник, а под него – друго муле… И така – до двадесет оглавника. Синове мои, същото става и с нашето поведение: позволяваме си оглавника, а след него идват другите работи – следва една върволица от лоши наклонности, безчестия, които ни унизяват и посрамват. Нещо подобно се случва и при съвместния живот – започва се с малко пренебрежение, а завършва с живот гръб в гръб посред едно ледено равнодушие.

^[1] Йоан Касиян Римлянин, Collationes (Беседи – б. пр.), 6, 17 (PL 49, 667-668).

„Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали“^[1]. Да бъдем верни в малкото, премного верни в малкото. Ако се стараем да полагаме усилия в това, ще се научим и да изтичваме с упование в обятията на Дева Мария като нейни деца. Не ви ли припомних в началото, че всички ние сме малки деца – на годините, които живеем, твърдо решени да сме най-близки до Бог? Значи е разумно нашата нищета и малодушие да търсят закрила във величието и целомъдрието на Божията майка, която също е и наша майка.

Мога да ви разкажа един любопитен случай, защото оттогава вече минаха много, много години и защото ще ви помогне да поразсъждавате за несходството и грубостта на изразите. Ръководех духовни упражнения на свещеници от различни епархии. Водех ги с удоволствие и със загриженост, понеже исках свещениците да дойдат и да разговарят, да излеят душата си – и ние, свещениците, имаме нужда от съвет и от помощта на наши братя. Веднъж се заговорих с един малко недодялан, но много благороден и искрен. Подбудих го внимателно към откровеност, та да затворя каквато и да е рана там вътре в сърцето му. В един момент той ме прекъсна с приблизително тези думи: аз много завиждам на моето муле – обслужваше и обикаляше седем енории – и не мога да кажа нищо лошо за него. Ех, ако можех да бъда като него!

^[1] Песен на песн. 2:15.

Може би – вгледайте се добре в себе си – ние също не заслужаваме похвалата, която този селски свещеник отправяше към мулето си. Да, работихме много; да, заемахме отговорни постове; да, успявахме в една или друга задача, свързана с ближния… Ала застанал пред Бог, не виждаш ли нещо, заради което трябва да плачеш? Наистина ли си се опитал да служиш на Бог и на твоите братя, хората, или си поощрил своя егоизъм, своето тщеславие, своите амбиции, своя предимно светски успех, така тъжно преходен?

Говоря ви така малко грубичко, защото искам отново да извърша акт на дълбоко и искрено разкаяние и защото бих желал всеки от вас също да помоли за прошка. Имайки предвид нашите измени, имайки предвид толкова наши грешки, слабости, малодушие – всеки своите си, нека да повторим убедено на Господ натъжените думи на Петър: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам“^[1], въпреки моята нищета. И се осмелявам да добавя: Ти знаеш, че Те обичам именно заради тази моя нищета, която ме кара да се осланям на Теб, „защото Ти си Бог на моята сила“^[2]. И от тази точка да започнем отново.

^[1] Иоан. 21:17.

^[2] Пс. 42(43):2.