Изпитвам нуждата да те предпазя от коварните замисли на „сатаната“ — точно така, с малка буква, защото не заслужава друго — който се възползва от най-обикновени обстоятелства, за да ни накара да излезем — малко или много — от пътя, който ни води към Бога.

Ако си усърден в духовната борба, не трябва да се учудваш, че се появява умората или, че идва моментът да вървиш „срещу течението“ без никаква духовна или човешка утеха. Чуй онова, което ми написаха преди време и което съхраних, мислейки за някои, които наивно смятат, че благодатта изключва природата: „Отче, от няколко дни съм в състояние на ужасна леност и апатия, по отношение на изпълнението на моя житейски план; върша всичко насила и с недостатъчно желание. Молете се за мен да премина бързо тази криза, която ме кара да страдам много, мислейки, че може да ме изведе извън пътя.“

Задоволих се да отговоря: „Не знаеш ли, че Обичта изисква жертви? Чети бавно думите на Божествения Учител: „Който не вземе своя кръст — всеки ден — не е достоен за Мен“. И по-нататък: „Няма да ви оставя сираци…“. Господ позволява тази твоя сухота, която ти изглежда толкова тежка, за да Го заобичаш повече, за да се уповаваш само в Него, за да се сдобиеш с Кръста, за да се срещнеш с Него“.