В твоя живот има две неща, които не се покриват: умът и сърцето.

Умът — озарен от вярата — ти показва не само пътя, но и разликата между героичния и глупавия начин да го извървиш. Преди всичко те поставя пред дивното величие и красота на делата, които Светата Троица оставя в ръцете ни. Сърцето пък се привързва към всичко онова, което презираш, дори в самия момент, в който осъзнаеш, че е достойно за презрение. Изглежда сякаш хиляди малки неща очакват удобния момент и още щом — от физическа отпадналост или от загуба на свръхестествения мироглед — твоята бедна воля отслабне, тези дребнавости се натрупват и се втурват във въображението ти, докато оформят една планина, която те потиска и обезкуражава: трудностите в работата, съпротивата в послушанието, липсата на средства, фалшивият блясък на охолния живот, малки и големи отвратителни изкушения, вълни на сантименталност, умората, горчивият вкус на духовната посредственост… И понякога дори страх: страхуваш се, понеже знаеш, че Бог иска да бъдеш свят, а ти не си.

Позволи ми да ти говоря грубо. Имаш безброй „причини“, за да обърнеш поглед назад и ти липсва смелост, за да отговориш на благодатта, която Той ти дарява, защото те повика да бъдеш втори Христос, „Ipse Christus“ — „Самият Христос!“. Забравил си предупреждението на Исус към Апостола: „Моята благодат ти е достатъчна!“, което е едно потвърждение на факта, че ако искаш — можеш.