Списък на параграфи

Така, вършейки глупости, с тази вътрешна и външна несериозност, с това колебание пред изкушението, с тази слабохарактерност е невъзможно да напредваш в духовния живот.

В твоя живот има две неща, които не се покриват: умът и сърцето.

Умът — озарен от вярата — ти показва не само пътя, но и разликата между героичния и глупавия начин да го извървиш. Преди всичко те поставя пред дивното величие и красота на делата, които Светата Троица оставя в ръцете ни. Сърцето пък се привързва към всичко онова, което презираш, дори в самия момент, в който осъзнаеш, че е достойно за презрение. Изглежда сякаш хиляди малки неща очакват удобния момент и още щом — от физическа отпадналост или от загуба на свръхестествения мироглед — твоята бедна воля отслабне, тези дребнавости се натрупват и се втурват във въображението ти, докато оформят една планина, която те потиска и обезкуражава: трудностите в работата, съпротивата в послушанието, липсата на средства, фалшивият блясък на охолния живот, малки и големи отвратителни изкушения, вълни на сантименталност, умората, горчивият вкус на духовната посредственост… И понякога дори страх: страхуваш се, понеже знаеш, че Бог иска да бъдеш свят, а ти не си.

Позволи ми да ти говоря грубо. Имаш безброй „причини“, за да обърнеш поглед назад и ти липсва смелост, за да отговориш на благодатта, която Той ти дарява, защото те повика да бъдеш втори Христос, „Ipse Christus“ — „Самият Христос!“. Забравил си предупреждението на Исус към Апостола: „Моята благодат ти е достатъчна!“, което е едно потвърждение на факта, че ако искаш — можеш.

За да напредваш в духовния живот и в твоето апостолско дело, не е необходима чувствената набожност. Нужно е решително и великодушно да предоставиш волята си на Божиите внушения.

Без Христос не би могъл да направиш и една сигурна крачка. Увереността, че се нуждаеш от Неговата помощ, ще те накара да общуваш повече с Него, с твърдо и постоянно упование, подкрепено от радостта и мира, дори и пътят да стане стръмен и разбит.

Виж каква огромна разлика съществува между естественото и свръхестественото поведение. Първото започва добре, но завършва с отстъпление. Второто също започва добре, но после се старае да продължава още по-добре.

Не е лошо да се държиш добре, поради благородни човешки мотиви. Но… каква разлика има, когато „заповядват“ свръхестествените подбуди!

Забелязвайки такава радост при извършването на тежката работа, онзи приятел запита: „От ентусиазъм ли вършите всичко това?“. Отвърнаха му весело и спокойно: „От ентусиазъм? Би било жалко! За нашия Господ Исус Христос, който все така ни очаква“.

В този свят е нужно да събудим сънливите, да окуражим боязливите, да ориентираме заблудените. С една дума, да ги строим в редиците на Христа, за да не се хабят напразно толкова сили.

Може би и за теб ще подхожда онова свръхестествено наставление — изискана проява на безкористна любов — която една душа, истински отдадена на Бога си повтаряше, застанала пред различните трудности: „Време е вече наистина да решиш да направиш нещо, което си струва усилието“.

Как искаш да стигнеш до християнското съвършенство, щом все следваш капризите си, „онова, което ти харесва“? Всички твои неотстранени недостатъци съвсем естествено ще дават постоянно плодове от лоши дела. А волята ти — незакалена в постоянната борба — не ще ти служи за нищо, когато попаднеш в трудни обстоятелства.

Външно — енергия и сила. Но колко отпадналост и липса на воля се таят вътре!

Затвърди в себе си решението, твоите добродетели да не се превърнат в някакъв театрален костюм, а да бъдат облекло, което очертава твоя характер.

„Познавам хора — мъже и жени — които нямат сили дори да помолят за помощ“ — ми казваш възмутен и огорчен. Не заобикаляй отдалеч — твоята воля да спасиш себе си и тях би могла да бъде отправната точка на тяхното обръщение. Освен това, ако размислиш добре, ще осъзнаеш, че протегнаха ръка и към теб.