Списък на параграфи

Страшно е да се помисли каква вреда можем да причиним, ако се страхуваме и срамуваме да бъдем християни във всекидневния живот.

Изглеждаше абсолютно решен…, но когато трябваше да вземе писалката, за да скъса с годеницата си, нерешителността и липсата на смелост надделяха. „Съвсем човешко и разбираемо е“ — отсъди някой. Значи, според някого човешката любов не е включена в онова, което трябва да бъде изоставено, за да следваме Исус Христос напълно, когато Той го поиска.

Трябва да имаме смелостта да живеем открито и постоянно в съответствие с нашата свята вяра.

Дълг на всеки християнин е да носи мира и щастието в различните краища на света, чрез един кръстоносен поход на твърдост и радост, който ще трогне и най-студените и покварени сърца и ще ги въздигне към Бога.

Ако отсечеш още в корен признаци на завист и се зарадваш от успехите на другите, няма да загубиш радостта.

Онзи приятел се поинтересува: „Вярно ли е, че си влюбен?“. Останах много учуден и успях само да го попитам от къде е научил това. Призна ми, че го е прочел в погледа, искрящ от радост.

Колко ли радостен блясък са имали очите на Исус, същият, който е светел в очите на Неговата майка, неспособна да сдържи своя възторг. Magnificat anima mea Dominum! — Душата ми величие Господа — е възкликнала тя, защото е носела Бога в утробата си.

О, Майко! Нека и нашата радост както твоята се състои в близкото общение с Бога.

Не бъдете хора с ограничен мироглед, мъже и жени недорасли, късогледи, неспособни да обгърнат нашия свръхестествен християнски хоризонт на Божии чеда. С Бога смело напред!

Смелостта не е нито неблагоразумие, нито безразсъдна дързост, нито пък обикновен кураж. Смелостта е проява на твърдост — основна добродетел, необходима за живота на една душа.

Ти се реши повече от здрав разум, отколкото от плам на ентусиазъм. Дори и да си желал да го имаш, няма място за чувства: ти се отдаде, когато се убеди, че Бог желае това от теб.

От този момент не си „изпитвал“ никакво сериозно съмнение; напротив — една спокойна и ведра радост, която понякога прелива. Ето така Бог възнаграждава смелостта, продиктувана от Обичта.

Прочетох една много популярна в някои страни поговорка, която ме накара да се замисля: „Светът принадлежи на Бога, но Бог го отстъпва на смелите“.

Какво чакаш още?

Не съм апостолът, който би трябвало да бъда. Аз съм… боязлив. Не е ли вярно, че си се смалил, защото любовта ти е малка? Реагирай!

Проблемите, които преди те измъчваха — изглеждаха ти като непристъпни планини — изчезнаха напълно, разрешиха се по чуден начин, както когато Господ заповяда на ветровете и водите да утихнат. И като си помислиш, че се съмняваше!

Не подпомагайте прекалено Светия Дух!“ — ми казваше един приятел, на шега, но с голям страх. Отвърнах: мисля, че Го „подпомагаме“ твърде малко.

Като виждам толкова малодушие, толкова фалшиво благоразумие у някои, горя от желание да ги запитам: нима вярата и упованието в Бог са добродетели само за проповядване, а не за прилагане на дело?

Намираш се в ситуация, която ти изглежда някак странна: когато отправяш поглед към твоята бедна душа, се чувстваш потиснат, а когато поглеждаш към Небето, се изпълваш с увереност и въодушевление.

Не се тревожи: това означава, че се опознаваш все по-добре и най-важното е, че опознаваш по-добре и Бог!

Видя ли? С Него ти успя! Защо се учудваш?

Няма нищо чудно в това. Уповавайки се в Бога — с истинско упование — нещата изглеждат лесни. И освен това винаги се отива отвъд очаквания предел.

Искаш ли да придобиеш святото безстрашие, за да може Бог да действа чрез теб?

Прибегни към Дева Мария и тя ще те придружи по пътя на смирението, така, че пред онова, което е невъзможно за човешкия разум, да отговориш с едно „Fiat“ — „Да бъде!“, свързващо земята с Небето.

В твоя живот има две неща, които не се покриват: умът и сърцето.

Умът — озарен от вярата — ти показва не само пътя, но и разликата между героичния и глупавия начин да го извървиш. Преди всичко те поставя пред дивното величие и красота на делата, които Светата Троица оставя в ръцете ни. Сърцето пък се привързва към всичко онова, което презираш, дори в самия момент, в който осъзнаеш, че е достойно за презрение. Изглежда сякаш хиляди малки неща очакват удобния момент и още щом — от физическа отпадналост или от загуба на свръхестествения мироглед — твоята бедна воля отслабне, тези дребнавости се натрупват и се втурват във въображението ти, докато оформят една планина, която те потиска и обезкуражава: трудностите в работата, съпротивата в послушанието, липсата на средства, фалшивият блясък на охолния живот, малки и големи отвратителни изкушения, вълни на сантименталност, умората, горчивият вкус на духовната посредственост… И понякога дори страх: страхуваш се, понеже знаеш, че Бог иска да бъдеш свят, а ти не си.

Позволи ми да ти говоря грубо. Имаш безброй „причини“, за да обърнеш поглед назад и ти липсва смелост, за да отговориш на благодатта, която Той ти дарява, защото те повика да бъдеш втори Христос, „Ipse Christus“ — „Самият Христос!“. Забравил си предупреждението на Исус към Апостола: „Моята благодат ти е достатъчна!“, което е едно потвърждение на факта, че ако искаш — можеш.

Онези, които малодушно избягват страданието, имат материал за размисъл, виждайки с какъв ентусиазъм други души прегръщат болката.

Не са малко мъжете и жените, които знаят да страдат по християнски. Да последваме техния пример.

Почтените да не се месят! Това е желанието на непочтените.

Дали трябва да останеш мълчалив и пасивен?… — Пред несправедливото нарушение на справедливия закон — не!

Святото целомъдрие — смирението на плътта! Господи — молеше Го ти, — постави седем катинара на сърцето ми! Аз те посъветвах, освен седемте катинара, да измолиш и достойнството на осемдесетгодишен за твоята младост…

Нужно е да бдиш, защото е по-лесно да загасиш една искра, отколкото цял пожар. Бягай, защото в такива случаи е подло малодушие да се показваш „неуязвим“. Невъздържаният поглед не е признак на бодър дух, а интрига на сатаната.

Но колко малко струват всичката човешка бдителност, аскетизма, власеницата, постът, без Теб, Боже мой!

Такова трябва да бъде поведението ти, когато те клеветят. Преди всичко да простиш: да простиш на всички, още от първия момент и от сърце. След това — да обичаш. Никога не проявявай липса на милосърдие — винаги отговаряй с любов!

Но, ако атакуват твоята Майка, Църквата, защити я смело — спокойно, но твърдо и с честност, изпълнена със сила. Попречи им да замърсят или да възпрепятстват пътя, който трябва да изминат душите, желаещи да прощават и да отговарят с любов, когато търпят лични оскърбления.