Списък на параграфи

Чуй ме добре и предай това на другите: основното в Християнството е Обичта; общението с Бога е предпоставка за реализацията на човешката личност; загрижеността за другите — апостолатът — не е луксозен предмет, достояние на малцина.

Сега, когато знаеш това, нека то те зарадва, защото твоят живот придоби съвсем различен смисъл; и направи необходимите заключения.

Не ми казвай, че се грижиш за твоя духовен живот, ако не полагаш постоянни усилия за разпространяването на благата вест: Христос — Когото ме уверяваш, че следваш — желае спасението на всички хора.

Христос очаква много от твоята работа. Трябва, обаче, да тръгнеш да търсиш душите, както Добрият Пастир диреше стотната овца: без да чакаш да те викат. След това, послужи си с твоите приятели, за да направиш добро на други: никой не може да се чувства спокоен — кажи го на всички — с такъв духовен живот, който, след като го е изпълнил изцяло, не прелива навън в апостолски начинания.

Религията не може да бъде отделена от живота: нито в теорията, нито в практиката.

Разбирам те прекрасно, когато ми описваш своя апостолат: „Ще направя три часа молитва с Физиката. Това ще бъде истински щурм, за да падне още една позиция, която се намира на другия край на библиотечната маса…, и Вие вече видяхте това, когато дойдохте тук“.

Спомням си радостта ти, чувайки ме да казвам, че молитвата и работата са свързани.

Не се възмущавай от това, че има лоши християни, които се съпротивляват и не са редовни. Господ — пише Апостолът — „ще въздаде всекиму според делата“: на теб — за твоите, а на мен — за моите.

Ако ти и аз решим да постъпваме добре, ако не друго, то поне ще намалим с двама броя на хитреците на земята.

Казваш, че си християнин… — Затова, колко ме огорчаваш, като стигам до извода, че твоите убеждения не са достатъчно сериозни, за да те накарат да живееш вярата си активно, постоянно и безрезервно.

Толкова пъти истината е неправдоподобна!… Преди всичко, защото винаги изисква последователност в живота.

Не се дръж като глупец: не е фанатизъм да желаеш от ден на ден повече да опознаваш, да обичаш и да отстояваш с по-голяма сигурност истината, която си длъжен да опознаеш, да обичаш и да отстояваш.

А онези, които се противопоставят на това логично поведение в името на някаква фалшива свобода — казано направо — се превръщат в сектанти.

Лесно е — случваше се и по времето на Исус Христос — да кажеш „не“: да отричаш или да поставяш под съмнение една истина на вярата. Ти, който наричаш себе си християнин, трябва да тръгнеш от „да“.

После чрез учението ще бъдеш способен да изложиш мотивите на твоята сигурност: поради факта, че няма противоречия — и не може да има — между Истината и науката, между Истината и живота.

Не изоставяй работата, не се отдалечавай от пътя, макар и да трябва да съжителстваш с хора, изпълнени с предразсъдъци, като че ли твоят начин на мислене и твоите думи са обусловени от тяхното поведение или от техните твърдения.

Направи усилие, за да им помогнеш да те разберат… Но, ако не успееш, продължавай напред.

Ти му разкри идеалите и поведението си, сигурен, твърд, като истински християнин; изглеждаше, че възприема и разбира твоя път. — Но след това ти се усъмни, че той е задушил това разбиране в своя недотам порядъчен живот.

Потърси го отново и му разясни, че истината се възприема, за да бъде живяна или поне да се направи опит да бъде живяна.