Списък на параграфи

Често биваш изкушаван да запазиш малко време за себе си… Научи се веднъж завинаги да излекуваш тази своя дребнавост, поправяйки грешката незабавно.

Ако въображението ти разпалено кръжи около теб самия, то създава илюзорни представи, фантазии, които по принцип не са подходящи за твоя път, но приятно те разсейват, охлаждат те и те отдалечават от Божието присъствие. — Суета.

Ако въображението ти се върти около другите, лесно падаш в порока да съдиш — без да имаш това право — и тълкуваш поведението им по начин ограничен и недостатъчно обективен.

— Дръзки съждения.

Ако въображението ти кръжи около твоите качества, около твоето красноречие или около чувството на възхищение, което предизвикваш у другите, излагаш се на опасност да загубиш правотата в намерението и да отстъпиш място на гордостта.

Изобщо, да дадеш воля на въображението, води до загуба на време, но освен това, когато не успяваш да го овладееш, то отваря път на един поток от волни изкушения.

Не пренебрегвай нито за ден борбата против греховните помисли!

Не е за вярване, че можем да бъдем толкова щастливи в този свят, в който мнозина живеят тъжно, понеже следват собствения си егоизъм, като че ли всичко свършва тук, долу!

Не бъди като тях…, поправяй се във всеки един момент!

Някои не слушат — нито пък желаят да слушат — друго освен онова, което се върти в ума им.

Разбирането, което някои изискват от другите, се състои в желанието всички да застанат на тяхна страна.

Не вярвам в твоя стремеж към истината, след като не изпитваш неприязън — и то остра неприязън — дори и към най-дребната и безобидна лъжа, която няма в себе си нищо дребно и безобидно, понеже оскърбява Бога.

Защо гледаш, слушаш, четеш и говориш с предумисъл и се мъчиш да доловиш „злото“, което се намира не в намеренията на другите, а само в твоята душа?

Когато почтеността у онзи, който чете, липсва, е трудно да се открие почтеността на онзи, който пише.

Фанатикът не вижда у дейността на останалите нищо друго освен фанатизъм. Той преценява ближния си с недостоверната мярка на своето сърце.

Огорчи ме онази отговорна личност. Той предчувстваше съществуването на някои проблеми, всъщност съвсем обикновени…, а се смути и му стана неприятно, когато му доложиха за тях. Предпочиташе да ги пренебрегне, живеейки в полумрака или в сянката на своята представа, за да бъде по-спокоен.

Посъветвах го да ги посрещне смело и открито именно за да ги преудолее и го уверих, че само тогава би живял в истински мир. Ти недей да разрешаваш своите и чуждите проблеми, пренебрегвайки ги: това би било търсене на удобство, леност, отваряне на поле за дейност на дявола.

Изпълни ли своя дълг?… Намерението ти почтено ли беше?… Да? — Тогава не се тревожи, че съществуват ненормални личности, които откриват злото, съществуващо само в техния поглед.

Попитаха те — с инквизиторски тон — дали преценяваш като добро или лошо онова твое решение, което за тях беше безразлично.

А ти със спокойна съвест отговори: „Знам само две неща: че намерението ми е чисто и че… знам добре, какво ми струва“. И прибави: „Бог е смисълът и целта на моя живот, затова се оказва, че нищо не ми е безразлично“.

Действай така, че твоето добро намерение да бъде винаги съпроводено от смирението. Защото обикновено към добрите намерения се присъединяват строгото съдене, една неспособност да отстъпиш и едно известно лично, национално или групово високомерие.

Не е лошо да се държиш добре, поради благородни човешки мотиви. Но… каква разлика има, когато „заповядват“ свръхестествените подбуди!

Забелязвайки такава радост при извършването на тежката работа, онзи приятел запита: „От ентусиазъм ли вършите всичко това?“. Отвърнаха му весело и спокойно: „От ентусиазъм? Би било жалко! За нашия Господ Исус Христос, който все така ни очаква“.

Наскърбиха те много думите — недотам християнски — на онзи човек: „Прощавай на твоите неприятели — казваше той — не можеш да си представиш какъв яд ги обхваща!“.

Не успя да се сдържиш и спокойно му отговори: „Не желая да замествам любовта към ближния с неговото унижение. Прощавам, защото обичам и жадувам да подражавам на Божествения Учител“.

Ето едно лекарство за твоето безпокойство: имай мира, правотата в намерението и гледай нещата в свръхестествена перспектива.

Злословието е рожба на завистта, а завистта — прибежище на неспособните. Затова, виждайки своето безплодие, провери правотата на твоите намерения: ако работиш и не се дразниш, че другите, също работейки, събират плодове, това безплодие е само привидно; със сигурност ще ги събереш и ти, когато му дойде времето.