Списък на параграфи

Дълг на всеки християнин е да носи мира и щастието в различните краища на света, чрез един кръстоносен поход на твърдост и радост, който ще трогне и най-студените и покварени сърца и ще ги въздигне към Бога.

Господ се нуждае от силни и смели души, които не се принизяват да сключват договор с посредствеността и навлизат със сигурна стъпка във всички среди.

Господ може да въздигне синове Авраамови и от камъните … Нека гледаме обаче, камъкът да не бъде трошлив. От една твърда скала, макар и безформена, може да се извлече най-лесно един прекрасен камък за строеж.

Онова разглезено дете ти направи неприятно впечатление, нали? Тогава … не полагай толкова грижи за себе си! Не разбираш ли, че така ще станеш като ронлив сладкиш? Освен това, не знаеш ли, че най-благоуханни са дивите цветя, изложени на лошото време и на сушата?

Външно — енергия и сила. Но колко отпадналост и липса на воля се таят вътре!

Затвърди в себе си решението, твоите добродетели да не се превърнат в някакъв театрален костюм, а да бъдат облекло, което очертава твоя характер.

Слабите хора, които се оплакват, заради най-малкото нещо, са същите онези, които не се жертват в тези всекидневни дреболии, заради Христос…, а още по-малко заради другите. Колко недостойно би било, ако твоето поведение — толкова строго, така взискателно към другите — страда от същата слабост във всекидневните ти грижи!

Когато обичайната работа сломи волята ти, спомни си още веднъж тази мисъл: „Учението, работата, са съществена част от моя път. Да се изложа професионално вследствие на лентяйството, би означавало да унищожа или да направя невъзможна моята работа като християнин. Нужен ми е — Бог желае това — професионалният престиж, за да привличам и подпомагам останалите“.

Вярвай ми: ако изоставиш своя дълг, ти се отдалечаваш — отдалечаваш и други — от божествения план!

Ти се изплаши от пътя на Божиите чеда, защото в името на нашия Господ, те приканваха да изпълняваш своите задължения, да се жертваш, да излезеш от твоята „кула от слонова кост“. Отдръпна се назад… и ти признавам, че не ме учудва това бреме, което ти тежи — съвкупност от комплекси и мнителност, от отвращение и скрупули — каращо те да се чувстваш безполезен.

Не се сърди, ако ти кажа, че се държа по-несправедливо — като че ли беше по-лош или по-непълноценен от тях — от покварените хора, безочливи разпространители на злото. „Surge et ambula!“ — „Стани и ходи!“ Вземи решение — все още имаш време да се освободиш от този неприятен товар, ако с Божията благодат слушаш Неговите вдъхновения и най-вече ако Му се подчиниш с радост.