Списък на параграфи

Смелост, спокойствие, търпение, великодушие

Ще разгледаме някои от тези човешки добродетели. Докато аз говоря, вие – от ваша страна – продължете диалога с нашия Господ; помолете Го да помага на всички нас, да ни вдъхнови да се задълбочим днес в тайната на Неговото въплъщение, та и ние в нашето тяло да съумеем да бъдем сред хората живо свидетелство за Този, Който дойде да ни спаси.

Пътят на християнина като този на всеки човек не е лесен. Сигурно има време, когато сякаш всичко става според нашите очаквания, ала обикновено това трае кратко. Да живееш, значи да се бориш с трудностите, сърцето ти да изпитва радости и разочарования. И точно в тази житейска наковалня човек може да придобие смелост, търпение, великодушие и спокойствие.

Смел е този, който постоянства в изпълнението на нещата, които счита, че трябва да прави според съвестта си; този, който не оценява важността на една задача предимно по облагите, които получава, а по служението, което оказва на другите. Смелият човек понякога страда, но не отстъпва; може би дори плаче, но преглъща сълзите си. Когато съпротивата се увеличава, той не се огъва. Спомнете си за примера, разказан в една от книгите на Макавеите – за стареца Елеазар, който предпочита да умре, нежели да пристъпи Божия закон. „Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта, а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони”^[1].

^[1] 2 Мак. 6:27-28.

Непринудеността и простодушието са две чудесни човешки добродетели, които правят човека способен да приемe Христовото послание. И обратното – всичко заплетено, усложнено, всяко шикалкавене на човека издигат стена, която често пречи да чуваме гласа на Господ. Спомнете си за какво Христос упреква фарисеите: че са се заплели в един сбъркан свят, който изисква да се плаща десятък за ментата, копъра и кимиона, отстъпвайки от основните задължения на закона, справедливостта и вярата; че се стараят да прецедят всичко, което пият – да не би да мине и комар дори, а преглъщат цяла камила.^[1]

Не! Нито благородният човешки живот на този, който – без да е виновен – не познава Исус Христос, нито животът на християнина трябва да бъдат нещо необикновено, странно. Човешките добродетели, за които говорим днес, водят до едно заключение. Истински човек е този, който се стреми да бъде правдив, верен, искрен, силен, въздържан, великодушен, спокоен, справедлив, работлив, търпелив. Може да бъде трудно такова поведение, ала никога не е странно. И ако някои му се зачудят, то е защото гледат с размътен поглед – замъглен от тайно малодушие и липса на решителност.

^[1] Вж. Мат. 23:23-24.

Ако християнинът се бори да придобие тези добродетели, душата му се отваря, за да получи успешно благодатта на Свети Дух, а положителните човешки качества се подсилват от поривите, които Утешителят влага в душата му. Третото лице на Пресвятата Троица – „на душата сладък гост”^[1]– подарява Своите дарове: мъдрост, ум, благоразумие, сила, знание, благочестие и страх Божи.^[2]

Тогава човек изпитва радост и мир^[3], блаженият мир, вътрешното ликуване като резултат от човешката добродетел на радостта. Когато ни се струва, че всичко рухва пред очите ни, всъщност нищо не рухва, защото „Ти си Бог на моята сила”^[4]. Ако Господ обитава в нашата душа, всичко останало, колкото и важно да ни се струва, е несъществено, временно; докато ние, бидейки съединени с Бог, сме важното, трайното.

Светият Дух ни помага с дара на благочестието да бъдем убедени, че сме Божи синове. А щом сме Божи синове, как можем да бъдем тъжни? Тъгата е шлаката на егоизма; ако искаме да живеем за Господ, няма да ни липсва радостта, макар да забелязваме нашите грешки и нашата нищета. Радостта навлиза до такава степен в молитвения живот, че не ни остава нищо друго, освен да запеем – защото обичаме, а пеенето е дело на влюбени.

^[1] Секвенция в чест на Свети Дух.

^[2] Вж. Ис; 11:2.

^[3] Вж. Гал. 5:22.

^[4] Пс. 42(43): 2.