Списък на параграфи

Разпали в душата и в сърцето — в ума и във волята си — духа на доверие и на себеотдаване на любящата Воля на Небесния Отец. Оттук ще се роди вътрешният мир, за който жадуваш.

Как ще притежаваш мира, щом се оставяш да те завлекат — въпреки „притегателната сила“ на благодатта — тези плътски страсти, които дори не се опитваш да овладееш?

Небето те дърпа нагоре, а ти — само ти, не се оправдавай — дърпаш надолу… Оттам идват твоите терзания.

И мирът, и войната се намират вътре в нас.

Не можеш да стигнеш до победата, до мира, ако ти липсват доблестта и решителността да победиш в битката.

Ето едно лекарство за твоето безпокойство: имай мира, правотата в намерението и гледай нещата в свръхестествена перспектива.

Отдалечи веднага от себе си — Бог е с теб — страха и душевния смут. Избягвай решително тези действия, които служат само за умножаването на изкушенията и за увеличаването на опасността.

Дори и да виждаш, че всичко рухва и се проваля, дори и нещата да се развиват противно на очакванията, сред страшни противоречия, няма да спечелиш нищо, ако се притесняваш. Освен това, спомни си пълната с упование молитва на пророка: „Господ е наш Съдия, наш Законодател; Господ е наш Цар, Той ще ни спаси“.

Казвай я всеки денс набожност, за да приспособиш поведението си към плановете на Божия промисъл, който ни направлява към нашето добро.

Ако можеш да останеш спокоен пред тревогите — с поглед, отправен към Бога — ако се научиш да забравяш дреболиите, злобата и завистта, ти ще си спестиш загубата на много сили, от които се нуждаеш, за да работиш резултатно в служба на хората.

Онзи приятел ти довери искрено, че никога не е скучал, защото никога не е оставал сам, без нашия Приятел.

Нощта се спускаше сред дълбока тишина… Ти откри, че усещането за Божието присъствие е твърде живо в теб… И какъв мир ти донесе това откритие!

Възторженият поздрав, който онзи твой брат ти отправи в навалицата, ти напомни, че всички почтени пътища в този свят са отворени за Христос — остава само да се втурнем и да ги извървим, с дух на завоеватели.

Да, Бог е създал света за Своите чеда, за да го обитават и да го осветят. Какво чакаш още?

Ти си извънредно щастлив. Понякога, когато забелязваш, че някой християнин изоставя Бога, чувстваш — сред твоя вътрешен мир и твоята радост — една болка от любов, една горчивина, която не те смущава и не те обезпокоява.

Добре, но… нека използваме всички човешки и свръхестествени средства, за да му помогнем да реагира… и нека крепко се уповаваме на Христос! По този начин речните води се връщат винаги в своето корито.

Когато сериозно се отдадеш на Бога, ще се научиш да бъдеш доволен от онова, което ти се случва и да не губиш присъствието на духа, ако нещата — въпреки, че си вложил цялото си старание и нужните средства — не се развиват според твоето желание… Защото ще се „развият“ така, както Бог намери за добре.

Ти си все така разсеян и пълен с недостатъци и това те огорчава. В същото време продължаваш пътя си с радост, от която сякаш ще експлодираш.

Затова, понеже чувстваш болка от любов, твоите неуспехи няма да отнемат повече мира ти.