Списък на параграфи

Казваш, че с всеки изминал ден ти се струва, че си все повече съединен с Бога. В такъв случай, всеки ден ще бъдеш все по-близо до твоите събратя.

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята „святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични „работи“ и затова си прилепен към твоето „аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.

Понякога искаш да се оправдаеш, казвайки, че си разсеян, отнесен; че по характер си студен, резервиран. И прибавяш, че затова не познаваш добре дори хората, с които живееш.

Слушай, това извинение не те оставя спокоен, нали?

Посъветвах те да разгледаш всички подробности от твоя всекидневен живот с един по-свръхестествен поглед. И веднага прибавих: общият живот ти предлага много такива случаи през деня.

Да живееш братска любов, означава да уважаваш възгледите на другите, да се радваш, че вървят към Бога…, без да изискваш да мислят като теб или да се приобщят към теб.

Веднъж ти изложих следното съображение: тези пътища, толкова различни, са успоредни; следвайки своя, всеки ще достигне до Бога… Не губи време в съпоставки и в желания да узнаеш кой достига по-нависоко: това е без значение; важното е всички да достигнем до целта.

Другите са пълни с недостатъци! Добре! Но освен, че съвършените са само в Небето, ти пренебрегваш собствените си недостатъци и въпреки това другите те търпят; нещо повече — уважават те. Това е така, защото те обичат с любовта, която Исус Христос изпитваше към Своите, които имаха толкова недостатъци. Поучи се!

Оплакваш се, че не те разбира… Сигурен съм, че той прави всичко възможно да те разбере. А ти кога ще се постараеш поне малко да го разбереш?

Съгласен съм, допускам, че онази личност се държа зле. Нейното поведение е осъдително и недостойно — не заслужава никаква добра оценка.

„Човешки погледнато, заслужава пълно презрение!“ — добави ти.

Повтарям: разбирам те, но не споделям последното ти твърдение. Животът на онзи нещастен човек е свещен: Христос е умрял, за да го спаси! Щом Той не го презира, как се осмеляваш ти да правиш това?

Ако твоето приятелство се принизява до там, че да те прави съучастник в нечии лоши дела, то се превръща в едно печално съжителство, което не заслужава ни най-малко одобрение.

Вярно е, че животът — сам по себе си ограничен — понякога става труден. Но това ще ти помогне да станеш по-свръхестествен, да виждаш Божия пръст навсякъде. Така ще бъдеш по-човечен и разбран с околните.

Снизходителността е правопропорционална на авторитета. Един обикновен съдия трябва да осъди — макар и отчитайки смекчаващи вината обстоятелства — уличения и признал грешката си престъпник. Върховната власт в една държава понякога дава амнистия и помилване. На разкаялата се душа Бог прощава винаги.

„Чрез вас видях Бог, който забравяше моите безумия и моите оскърбления и ме приемаше с бащинска обич.“ Това написа на своите един разкаял се блуден син от ХХ век, завръщайки се в родната къща.