Списък на параграфи

Исус Христос – истински Бог и истински човек

Синът Божи прие плът и е „истински Бог и истински човек”³. В тази тайна има нещо, които би трябвало да въздейства върху християните. И тогава и сега съм силно развълнуван. Бих се радвал да се върна в Лорето. Отивам там мислено, за да си припомня детските години на Исус, повтаряйки и мислейки върху това „И Словото стана плът”.

Исус Христос - Бог и човек. Едно от великите Божи дела, едно от Божиите чудеса, върху което трябва да размишляваме и за което трябва да благодарим на този Господ, Който дойде да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”⁴. Мир за всички хора, които искат да присъединят волята си към светата воля на Бог. Не мир само за богатите, нито мир само за бедните а за всички хора, за всички братя. Защото всички сме братя в Исус, синове Божи, братя на Христос; Неговата майка е и наша майка.

На земята има само една раса – расата на Божите синове. Всички сме длъжни да говорим на един език - този, на който ни е научил нашият Отец, Който е на небесата. Това е езикът на диалога на Исус със Своя Отец, езикът, който се говори с ума и със сърцето, с който сега си служите във вашите молитви. Това е езикът на съзерцателните души, на духовните хора, дали си сметка, че са синове Божи. Това е език, който се изразява с хилядите подтици на волята, в умствени просветления, в сърдечни пориви, в решения за праведен живот в доброто, в спокойствието и мира.

Необходимо е да се вгледаме в Младенеца - нашата Любов, лежащ в яслите. И гледайки Го, да знаем, че стоим пред една тайна. Трябва да приемем тайната чрез вярата и също така пак чрез вярата да се задълбочим в нейната същност. За това ни е нужна склонността към смирение на християнската душа – да не иска да сведе величието на Бог до нашите бедни понятия, а да осъзнае, че тази тайна в своята неяснота е светлина, която е ориентир в живота на хората.

„Виждаме – казва свети Йоан Златоуст – че Исус е излязъл от нас, от нашата човешка природа, и че се е родил от девствена майка; но не схващаме как може да е станало това чудо. И нека не се мъчим да го разкрием; по-добре да приемем със смирение това, което Бог ни е открил, а не любопитно да ровим в това, което е скрил от нас”⁵. Точно това приемане на тайната ще ни помогне да вникнем в нея и да я заобичаме. И тайната ще стане за нас едно чудесно поучение, по-убедително от което и да е човешко разсъждение.

Един поглед към света, един поглед към Божия народ¹ през месец май, който сега започва, ни открива картината на преклонението пред Дева Мария, което се изразява в многобройни обичаи – стари или нови, но винаги изпълнени с един и същ дух, с духа на любовта.

Радостно е да виждаме, че почитта към Дева Мария е винаги жива и събужда в християнските души свръхестествения порив да действаме като „свои на Бога“², като членове на Божието семейство.

Сигурно и вие, виждайки тези дни множеството християни, което по хиляди начини изразява обичта си към Девата, чувствате по-силно своята принадлежност към Църквата и се чувствате повече братя на всички тези ваши братя. Това е като семейно събиране – вече порасналите деца, разделени от житейските обстоятелства, се срещат пак при майка си във връзка с някакъв празник. И ако някога са се карали и са се гледали лошо, то този ден те загърбват разногласията. Този ден те се чувстват сплотени, свързани в общата любов.

Дева Мария постоянно съгражда Църквата, съединява я и я сплотява. Трудно е истински да почиташ Девата и да не се чувстваш по-здраво обвързан с другите членове на Мистичното тяло, по-единен с неговата видима глава – папата. Затова обичам да повтарям: всички заедно с Петър и посредством Мария - към Исус! И давайки си сметка, че сме част от Църквата и че сме приканени да бъдем братя по вяра, осъзнаваме по-дълбоко братството, което ни свързва с цялото човечество – защото Църквата е била изпратена от Христос на всички хора и на всички народи³.

Ние всички сме изпитали това, което ви казах преди малко – в доста случаи сме констатирали свръхестествените ефекти от искреното преклонение пред Дева Мария. Всеки от вас би могъл да разкаже много по въпроса. Аз също. Сега си спомням за едно поклонничество през 1935 г. до един параклис на Девата в Кастилия, в светилището Сонсолес.

Това не беше поклонничество в обичайния смисъл на думата. Не беше нито шумно, нито масово. Отидохме трима души. Уважавам и обичам тези публични прояви на благочестие, но лично аз предпочитам да се опитам да поднеса на Мария същата обич и същия ентусиазъм в по-задушевна атмосфера, извършвайки поклонничеството сам или с малка група.

При това поклонение в Сонсолес научих откъде идва името на това Мариино светилище. Тази подробност не е важна, обаче отразява синовното отношение на хората от онзи край. Образът на Дева Мария, който се почита в светилището, е бил скрит по време на сраженията между християни и мюсюлмани в Испания. След години статуята била открита от овчари, които – както казва преданието – възкликнали, като я видели: Какви красиви очи! Son soles!⁴

Благодарение на Дева Мария ние се чувстваме братя

Не може да се отнасяме към Богородица като нейни деца, а да мислим само за себе си, за личните си проблеми. Не може да бъдем в контакт с Девата, и да сме съсредоточени егоистично в собствените си проблеми. Света Мария ни води при Исус, а Исус е „първороден между многото братя“¹⁶. Следователно да познаем Исус, означава да си дадем сметка, че единственият смисъл на живота ни е да живеем, отдадени на грижите за другите. Християнинът не бива да тъпче само около личните си проблеми. Той трябва да е свързан с Универсалната църква и да мисли за спасението на всички души.

По такъв начин дори нещата, които биха могли да се сметнат за дълбоко лични – например старанието в духовното усъвършенстване – в действителност не са лични, тъй като освещаването е неделима част от апостолата. Следователно грижата за нашия духовен живот и за развитието на християнските ни добродетели трябва да бъде съпроводена и от мисли за благото на цялата Църква. Понеже не бихме могли да вършим добро и да откриваме Христос на хората, ако у нас го няма искреното старание да прилагаме на практика поученията на Евангелието.

А изпълнени с този дух, нашите молитви – дори когато започват с наглед лични теми и намерения – накрая винаги ще са насочени към служенето в полза на другите. И ако вървим ръка за ръка с Дева Мария, тя ще стори да се почувстваме като братя на всички хора, тъй като всички сме деца на този Бог, на Когото тя е дъщеря, невеста и майка.

Проблемите на нашите ближни следва да бъдат и наши проблеми. Усещането за братство между християните трябва да се вкорени дълбоко в душата, та никой човек да не ни е безразличен. Мария, майката на Исус, която Го отгледа, възпита и придружи в земния път, а сега е до Него в небето, ще ни помогне да разпознаем Исус, Който минава край нас, Който присъства в нуждите на нашите братя, хората.