Списък на параграфи

Не си щастлив, защото завърташ всичко така, сякаш винаги ти си центърът на нещата: болял те стомахът, уморен си, казали ти това или онова…

Опитвал ли си да мислиш за Него и чрез Него за другите?

Ако отсечеш още в корен признаци на завист и се зарадваш от успехите на другите, няма да загубиш радостта.

Каква загуба на време и каква човешка ограниченост да се свежда всичко до тактика, сякаш в това се състои тайната на успеха.

Забравят, че Божията „тактика“ е братолюбието, безграничната Обич: така Той унищожи непреодолимата пропаст, която грехът на човека изкопа между Небето и земята.

Чуй ме добре и предай това на другите: основното в Християнството е Обичта; общението с Бога е предпоставка за реализацията на човешката личност; загрижеността за другите — апостолатът — не е луксозен предмет, достояние на малцина.

Сега, когато знаеш това, нека то те зарадва, защото твоят живот придоби съвсем различен смисъл; и направи необходимите заключения.

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята „святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични „работи“ и затова си прилепен към твоето „аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.

Не е възможно едновременно да обичаш Бога съвършено и да бъдеш ръководен от егоизма — или от безразличието — в отношенията си с ближния.

Да обичаш, означава да имаш само една мисъл, да живееш за любимото същество, да не принадлежиш на себе си, да бъдеш щастлив от твоята доброволна зависимост, с душа и сърце, от една външна воля…, която в същото време е и твоя.