Списък на параграфи
Колко красиво е святото целомъдрие! То обаче не е нито свято, нито богоугодно, ако отсъства обич към ближния.
Обичта към ближния е като зърно: щом го напои росата на целомъдрието, то пониква, расте и дава изобилен плод.
Без обичта към ближния целомъдрието е пусто и неговите неплодородни води превръщат душите в блата, смрадливи локви, от които лъхат зловонията на горделивостта.
Когато приключиш своята работа, заеми се с работата на ближния и в името на Христос му помогни! Направи го с деликатност и лекота, така че да не разбере, че излизаш извън преките си задължения.
— Ето това се нарича изтънчена добродетел на едно истинско Божие чедо!
Ти страдаш, когато другите се държат студено с теб. А запитвал ли си се колко болезнена за Бога е твоята студенина и липса на обич към Него?
Никога не мисли лошо за другите, колкото и основателни да са причините за това!
Въздържай се от отрицателна критика. Ако не можеш да похвалиш, по-добре мълчи!
Никога не говори лошо за своя ближен — колкото и основателни да са причините за това! — Иди първо да се помолиш пред Дарохранителницата, а после говори със свещеника — твоя духовен наставник — и излей пред него своята мъка.
— И не споделяй това с никого другиго!
Ропотът против ближния е като тумор, който опетнява и спъва апостолските начинания. — Той е несъвместим с обичта, изсмуква силите, нарушава душевния мир и отдалечава човека от Бога.
Щом ти самият си толкова слаб, защо се учудваш, когато забележиш слабост у другите?
След като виждам, че мнозина говорят безспирно цял живот — с всички последици от това — смятам мълчанието за далеч по-необходимо и по-приятно. — И тогава много добре разбирам защо един ден Господ ще потърси сметка за всяка празна дума.
По-лесно е да се говори, отколкото да се върши. — Ти, който имаш толкова остър като брадва език, позволи да те попитам: опитвал ли си поне веднъж да направиш „добре“ това, което според твоето „авторитетно“ мнение другите не вършат както трябва?
Това безспирно говорене можем да го назовем по различни начини: злословие, ропот, подвеждане, интрига, приказване зад гърба, клюка, сплетня… или пък клевета? Или подлост?
— Когато хората се вживяват в ролята на наставници, без да имат правото на това, има голяма вероятност те самите да станат съучастници в махленските клюки.
Колко мъка причиняват на Бога и колко вреда нанасят на много души непочтените постъпки на хората, които са смятани за „праведници“! — И в същото време колцина могат да се осветят „благодарение“ на тях.
Поздравете… и всички с тях светии. Поздравяват ви всички светии. До всички, намиращи се в Ефес светии. До всички в Христос Исус светии, които се намират във Филипи!“…
— Колко трогателно е това, че първите християни са се обръщали един към друг с думата „светии“!
— От това следва как ти самият трябва да се отнасяш към своите ближни.
Колко ценно нещо е смирението! — „Quia respexit humilitatem…“ — „Защото милостиво погледна смирението…!“ В дома на Захария св. Дева Мария възвеличава смирението със своя възторжен химн повече от вярата, повече от обичта и от непорочната чистота: „Затова, че Той милостиво погледна смирението на Своята рабиня, и ето от сега ще ме наричат блажена всички народи“.
Отделното усилие на всекиго от вас е безплодно, ако е откъснато от усилията на другите. Но ако ви свързва Христовата обич, ще останете учудени от това колко плод може да бъде принесен!
Често сравнявам апостолското дело с машина — зъбни колела, бутала, клапи, болтове… Но смазката — това е братската обич. Твоята братска обич.
Документ, отпечатан от https://escriva.org/bg/book-subject/camino/46451/ (09.05.2024)