Списък на параграфи

Има 4 параграфи в «Христос е, който преминава» чия материя е Света Троица .

Какви странна способност има човек - бързо да забравя най-невероятните чудеса и да привиква към тайните на вярата. Нека сега, по време на Великите пости, отново обърнем внимание на това, че християнинът не може да бъде повърхностен. Бидейки погълнат от своята обичайна работа сред другите хора, нему подобни, винаги зает, угрижен и напрегнат, християнинът трябва същевременно да пребъдва напълно потопен в Бог, понеже е Божие дете.

Обстоятелството, че сме Божи деца, е една радостна истина, една утешителна тайна. Божието осиновение изпълва духовния ни живот, тъй като ни учи да общуваме, да опознаваме и да обичаме нашия Небесен отец. И по този начин препълва с надежда нашата вътрешна борба и ни предава благодушната доверчивост на малките деца. Дори нещо повече – тъкмо защото сме синове на Бог, това ни кара и да съзерцаваме с любов и възхита творенията, излезли изпод ръцете на Бог Отец Творец. И така се превръщаме в съзерцателни души сред галопиращия свят, като едновременно обичаме света.

По време на Великите пости литургията ни припомня последствията от греха на Адам върху живота на хората. Адам не пожела да бъде добър Божи син и се разбунтува. Но също така постоянно долавяме ехото на тази felix culpa – щастлива вина, която цялата Църква ще възпее радостно в навечерието на неделята на Възкресението40.

Бог Отец, когато се изпълни времето, прати на света Своя Единороден син, за да възстанови мира, та като откупи човека от греха, „да получим осиновението”41, да бъдем провъзгласени за синове Божи, освободени от игото на греха, способни да участваме във вътре божественият живот на Света Троица. И така се даде възможност този нов човек, тази нова присадка на Божите деца42 да освободи от безпорядъка цялото творение, възстаноявайки всичко в Христа43, Който ги примири с Бога44.

И така, време е за покаяние. Но както видяхме, това не е някаква неприятна повинност. Трябва да изживеем Великите пости с духа на осиновението, който ни предаде Христос и който тупти в душата ни45. Господ ни зове да се приближим до Него с желанието да бъдем като Него: „Подражавайте Богу, като чеда възлюбени”46, сътрудничейки смирено, но ревностно в Божия план да се слепи счупеното, да се спаси изгубеното, да се въведе ред там, където царуваше безредие на греховния човек, да се изведе на правилния път заблудения, да се възстанови божествената хармония в творението.

Тайнствата на Божията благодат

Този, който иска да се бори, използва всички възможни средства. А тези средства не са се променили през двадесетте века християнство. Те са: молитва, умъртвление и често практикуване на тайнствата. Тъй като умъртвлението е също вид молитва – моление на сетивата – можем да опишем тези средства само с две думи: молитва и тайнства.

Бих искал да поговорим сега за тайнствата – този извор на Божия благодат, който е чудна проява на Божието милосърдие спрямо нас. Нека по-обстойно се спрем върху определението, което им дава катехизисът на свети Пий V: „определени осезаеми знаци, които пораждат благодатта и същевременно я разкриват – все едно че я представят пред очите ни”12. Бог, нашият Господ, е безконечен, любовта Му е неизчерпаема, Неговата снизходителност и милост към нас нямат граници. И въпреки че ни дава Своята благодат по много други начини, Той установи съвсем ясно и свободно – както само Той можеше да го направи – тези седем действени знака, та хората да могат по траен, несложен и достъпен за всички способ да участват в заслугите на изкуплението.

Ако занемарим тайнствата, истинският християнски живот пропада. Обаче забелязваме, че има хора - особено в днешно време, които сякаш го забравят и дори започват да не зачитат този изкупителен поток на Христовата благодат. Болно ми е да говоря за тази язва на едно общество, което се нарича християнско. Но е необходимо, за да се утвърди в нашите души желанието с по-голяма любов и благодарност да прибягваме към тези извори на освещаването.

Някои хора без ни най-малко угризения решават да не бързат с кръщаването на новородените, като ги лишават – което е тежко посегателство срещу справедливостта и срещу любовта – от благодатта на вярата, от необятното богатство, което дава присъствието на Света Троица в душата, дошла на света опетнена от първородния грях. Те гледат да изопачат и същината на Миропомазването, в което традицията винаги единодушно е виждала укрепване на духовния живот, едно мълчаливо и плодотворно изливане на Свети Дух, та душата, утвърдена по този свръхестествен начин, да може да воюва – като Христов войн – в скритата битка срещу егоизма и сластолюбието.

Ако се загуби чувствителността към Божите неща, трудно може да се разбере тайнството на покаянието. Тайнството изповед не е човешки диалог, а беседа с Бог; то е съд на точна Божия справедливост, но преди всичко е един милосърден съд, с любящ Съдия: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив”13.

Наистина безкрайна е милостта на нашия Господ. Вижте колко внимателно се отнася към децата Си. Направи от брака свещен съюз – образ на единението на Христос със Своята Църква14, едно голямо тайнство, върху което се гради християнското семейство, което трябва да бъде - с Божията благодат – място на мир и съгласие, школа за святост. Родителите са сътрудници на Бог. Оттам се явява приятният дълг децата да почитат родителите си. Съвсем основателно четвъртата Божия заповед може да бъде наречена – писал съм го преди много години – най-сладкият завет от Десетте Божи заповеди. Ако в брака се живее свято – както Бог го иска, семейното огнище ще бъде един кът на мир, светлина и радост.

Общение с Исус в хляба и в словото

Ако умеем да съзерцаваме тайната на Христос, ако се стараем да я гледаме с незамъглен поглед, ще си дадем сметка и че сега е възможно да се доближим тялом и духом плътно до Христос. Той недвусмислено ни сочи пътя: чрез Хляба и Словото. Като се храним с Евхаристията и като изучаваме и изпълняваме онова, на което Той ни учеше, и в същото време като разговаряме с Него в молитвата. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него”6. „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам”7.

Това не са голи обещания. Това е същността, действителността на един автентичен живот – на живот в благодатта, който ни вдъхновява да общуваме пряко и лично с Бог. „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му”8. Това изявление на Исус по време на Тайната вечеря е най-доброто въведение към Възнесението. Христос знаеше, че Неговото тръгване е необходимо, защото по един тайнствен и непонятен за нас начин след Възнесението щеше да дойде - в нов изблик на Божията любов – Третото лице на Пресвета Троица: „Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя”9.

Той си замина и ни прати Свети Дух, Който ръководи и освещава нашата душа. Действайки в нас, Утешителят потвърждава казаното ни от Христос, че сме деца на Бог, че не сме приели „духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!”10.

Виждате ли? Това е действието на Света Троица в нашите души. Всеки християнин има достъп до това обиталище на Бог, скрито в дълбините на душата му, ако откликне на благодатта, която ни подбужда към единение с Христос в Хляба и в Словото, в Светото причастие и в молитвата. Църквата предлага всеки ден на нашето внимание реалността на Живия хляб и Му посвещава два от големите празници на литургичната година – Велики четвъртък и Тяло и Кръв Христови. А днес, на Възнесение, ще размишляваме за нашите отношения с Исус, слушайки внимателно думите Му.

Припомнихме си случилото се в Найн. Сега бихме могли да споменем и други, понеже Евангелията са пълни с подобни сцени. Тези разкази са вълнували и винаги ще вълнуват сърцата на човешките създания, тъй като не само свидетелстват за искрен жест на човек, който съчувства на Своите себеподобни, а главно ни разкриват необятната любов на Господ. Сърцето на Исус е Сърцето на въплътилия се Бог, на Емануил – Бог с нас.

Църквата, съединена с Христос, се ражда от едно ранено Сърце“37. От това Сърце, пронизано открай докрай, ни се предава животът. Как да не си припомним сега, макар и накратко, тайнствата, посредством които Бог действа в нас и ни прави да участваме в изкупителната сила на Христос? Как да не си помислим с особена благодарност за Светото причастие от Евхаристията, за жертвата на Голгота и постоянното й безкръвно подновяване по време на литургията? Исус ни се дава като храна. Тъй като Исус Христос идва при нас, всичко се променя; и у нас се пробуждат сили – това е подкрепата на Свети Дух, които изпълват душата, ръководят нашите действия, нашия начин на мислене и на чувстване. Сърцето на Исус е извор на мир за християнина.

Себеотдаването, което Господ иска от нас, не се основава само върху нашите желания, нито върху нашите сили, често пъти слаби и недостатъчни и едните, и другите. Преди всичко то е изградено върху благодатите, придобити за нас от любовта на Сърцето на Бог, станал Човек. Затова можем и сме длъжни да постоянстваме в нашия духовен живот на деца на нашия Отец, Който е на небето, без да допускаме да ни обземат униние и обезсърчаване. Обичам да обръщам внимание на това как в своето обичайно всекидневие, как в най-дребните детайли, как в нормалните условия на трудовия ден християнинът привежда в действие вярата, надеждата и любовта, тъй като в това се крие същността на поведението на една душа, подкрепяна от Божията помощ; и как в упражняването на тези богословски добродетели душата намира радост, сили и спокойствие.

Това са плодовете на Христовия мир, на мира, който ни носи Неговото Пресвято Сърце. Защото – нека го кажем още веднъж – любовта на Христос към хората е една непостижима страна на Божията тайна, на любовта на Сина към Отец и към Свети Дух. Свети Дух – тази връзка на обич между Отец и Син, намира в Словото едно човешко Сърце.

Не е възможно да говорим за тези основни положения на нашата вяра, ако не взимаме под внимание ограничеността на нашия ум и безграничността на Откровението. Обаче макар и да не можем да обхванем тези истини, макар и умът ни да се стъписва пред тях, ние вярваме смирено и непоколебимо. Защото знаем, основавайки се на свидетелството на Христос, че всичко е точно така. Че любовта, туптяща в лоното на Света Троица, се излива върху всички хора чрез любовта на Пресвятото Сърце Исусово.

Бележки
40

Фраза, която се пее в началото на предвеликденското бдение

41

Гал. 4:5.

42

Срв. Рим. 6:4-5.

43

Срв. Еф. 1:5-10.

44

Срв. Кол. 1:20

45

Срв. Гал. 4:6.

46

Еф. 5:1.

Препратки към Светото писание
Бележки
12

Катехизис от Събора в Тренто. ІІ, с. І, 3.

13

Йез. 33:11.

14

Срв. Еф. 5:32.

Препратки към Светото писание
Бележки
6

Йоан. 6:56.

7

Йоан. 14:21.

8

Йоан. 15:10.

9

Йоан. 16:7.

10

Рим. 8:15.

Препратки към Светото писание
Бележки
37

Химн от навечерието на празника.