Списък на параграфи

Исус Христос – истински Бог и истински човек

Синът Божи прие плът и е „истински Бог и истински човек”³. В тази тайна има нещо, които би трябвало да въздейства върху християните. И тогава и сега съм силно развълнуван. Бих се радвал да се върна в Лорето. Отивам там мислено, за да си припомня детските години на Исус, повтаряйки и мислейки върху това „И Словото стана плът”.

Исус Христос - Бог и човек. Едно от великите Божи дела, едно от Божиите чудеса, върху което трябва да размишляваме и за което трябва да благодарим на този Господ, Който дойде да донесе „на земята мир, между човеците благоволение”⁴. Мир за всички хора, които искат да присъединят волята си към светата воля на Бог. Не мир само за богатите, нито мир само за бедните а за всички хора, за всички братя. Защото всички сме братя в Исус, синове Божи, братя на Христос; Неговата майка е и наша майка.

На земята има само една раса – расата на Божите синове. Всички сме длъжни да говорим на един език - този, на който ни е научил нашият Отец, Който е на небесата. Това е езикът на диалога на Исус със Своя Отец, езикът, който се говори с ума и със сърцето, с който сега си служите във вашите молитви. Това е езикът на съзерцателните души, на духовните хора, дали си сметка, че са синове Божи. Това е език, който се изразява с хилядите подтици на волята, в умствени просветления, в сърдечни пориви, в решения за праведен живот в доброто, в спокойствието и мира.

Необходимо е да се вгледаме в Младенеца - нашата Любов, лежащ в яслите. И гледайки Го, да знаем, че стоим пред една тайна. Трябва да приемем тайната чрез вярата и също така пак чрез вярата да се задълбочим в нейната същност. За това ни е нужна склонността към смирение на християнската душа – да не иска да сведе величието на Бог до нашите бедни понятия, а да осъзнае, че тази тайна в своята неяснота е светлина, която е ориентир в живота на хората.

„Виждаме – казва свети Йоан Златоуст – че Исус е излязъл от нас, от нашата човешка природа, и че се е родил от девствена майка; но не схващаме как може да е станало това чудо. И нека не се мъчим да го разкрием; по-добре да приемем със смирение това, което Бог ни е открил, а не любопитно да ровим в това, което е скрил от нас”⁵. Точно това приемане на тайната ще ни помогне да вникнем в нея и да я заобичаме. И тайната ще стане за нас едно чудесно поучение, по-убедително от което и да е човешко разсъждение.

Християнинът знае, че е присъединен към Христос чрез кръщението; че е подготвен да се бори за Христос чрез миропомазването; че е призван да действа в света чрез участието си в царското, пророческото и свещеническото служение на Христос; че е едно цяло с Христос чрез Евхаристията – тайнството на единството и на любовта. И затова подобно на Христос трябва да живее очи в очи с другите хора, гледайки с любов всеки и всички от околните и цялото човечество.

Вярата ни прави да признаем Христос за Бог, да виждаме в Него нашия Спасител, да се уподобяваме на Него, действайки като Него. Възкръсналият, след като разсейва съмнения на апостол Тома, показвайки му раните Си, възкликва: „Блажени онези, които не са видели, и са повярвали”¹⁵. „Тук – обяснява свети Григорий Велики – по особен начин става дума за нас, понеже ние духовно притежаваме Онзи, Когото телесно не сме виждали. Става дума за нас, но при условие, че нашите действия съответстват на нашата вяра. Истински вярва само онзи, който в своите дела на практика реализира своята вяра. По тази причина свети Павел казва за онези, които само на думи изповядват вярата: те казват, че познават Бог, но с делата си го опровергават”¹⁶.

Не е възможно при Христос да отделим Неговата същност на Богочовек от Неговата роля на Изкупител. Словото стана плът и дойде на земята, за да спаси всички човеци¹⁷. Ние с нашата окаяност и лични ограничения се явяваме друг Христос, самия Христос, и сме също така призвани да служим на всички хора.

Необходимо е непрестанно да ехти тази заповед, която остава винаги нова през вековете. „Възлюбени – пише свети Йоан – пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало. Но все пак нова заповед ви пиша, - онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети. Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината. Който обича брата си, той пребъдва в светлината и в него няма съблазън”¹⁸.

Нашия Господ дойде, за да донесе мир, благовестие и живот за всички хора. Не само на богатите, или само на бедните. Не само на мъдрите, или само на простодушните. А на всички. На братята, защото сме братя, тъй като сме деца на един и същ Отец Бог. Значи има само една раса – расата на Божите деца. Има и само един цвят – цветът на Божите деца. И има само един език – този език, който говори на сърцето и на разума безсловесно, обаче ни помага да познаем Бог и да се обичаме едни други.

Ние добре разбираме нетърпението, тревогата, загрижеността на онези, чиято душа – по природа християнска²⁹ – не се примирява със социалната или лична несправедливост, която може да причини човешкото сърце. Толкова векове хората съжителстват на земята, а все още колко омраза, враждебност и фанатизъм има натрупани в погледи, които не искат да виждат, и в сърца, които не искат да обичат.

Земните богатства са разпределени сред малцина; културните блага са затворени в тесен кръг избраници. А извън тези облагодетелствани – глад за хляб и за знание, пък спрямо човешкия живот, който е свят, понеже произхожда от Бог, се отнасят като към нещо съвсем обикновено, като към цифри в някаква статистика. Аз разбирам и споделям това нетърпение, което ни подбужда да обръщаме взор към Христос, подканящ ни непрекъснато да приложим на практика новата заповед за любовта.

Всички обрати, през които преминава нашият живот, ни носят Божие послание, изискващо от нас да отговорим с любов, да се посветим на другите. „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”³⁰

Трябва да умеем да виждаме в нашите братя – хората, Христос, Който ни идва насреща. Няма човешки живот, който да е откъснат от останалите; всеки живот се пресича с други. Никой човек не е самостоятелен стих, ние всички сме част от Божия поема, която Бог пише с помощта на нашата свобода.

Благодарение на Дева Мария ние се чувстваме братя

Не може да се отнасяме към Богородица като нейни деца, а да мислим само за себе си, за личните си проблеми. Не може да бъдем в контакт с Девата, и да сме съсредоточени егоистично в собствените си проблеми. Света Мария ни води при Исус, а Исус е „първороден между многото братя“¹⁶. Следователно да познаем Исус, означава да си дадем сметка, че единственият смисъл на живота ни е да живеем, отдадени на грижите за другите. Християнинът не бива да тъпче само около личните си проблеми. Той трябва да е свързан с Универсалната църква и да мисли за спасението на всички души.

По такъв начин дори нещата, които биха могли да се сметнат за дълбоко лични – например старанието в духовното усъвършенстване – в действителност не са лични, тъй като освещаването е неделима част от апостолата. Следователно грижата за нашия духовен живот и за развитието на християнските ни добродетели трябва да бъде съпроводена и от мисли за благото на цялата Църква. Понеже не бихме могли да вършим добро и да откриваме Христос на хората, ако у нас го няма искреното старание да прилагаме на практика поученията на Евангелието.

А изпълнени с този дух, нашите молитви – дори когато започват с наглед лични теми и намерения – накрая винаги ще са насочени към служенето в полза на другите. И ако вървим ръка за ръка с Дева Мария, тя ще стори да се почувстваме като братя на всички хора, тъй като всички сме деца на този Бог, на Когото тя е дъщеря, невеста и майка.

Проблемите на нашите ближни следва да бъдат и наши проблеми. Усещането за братство между християните трябва да се вкорени дълбоко в душата, та никой човек да не ни е безразличен. Мария, майката на Исус, която Го отгледа, възпита и придружи в земния път, а сега е до Него в небето, ще ни помогне да разпознаем Исус, Който минава край нас, Който присъства в нуждите на нашите братя, хората.