Списък на параграфи

После слушаме четива от Древния Завет, Апостола иЕвангелието – светлина от Духа Утешител, Който ни говори с човешки език, за да може нашият разум да узнае за Бога и да съзерцава, а нашата воля да укрепне и делото да се извърши. Защото сме един народ, който признава една само Вероизповед, едно „Вярвам“ – един народ, „... събран в единство с Отец, Син и Свети Дух.“^[1].

Следва Дароприношението – хлябът и виното на хората. Не е много, но е придружено от молитва: „Приеми ни, Господи, като се представяме пред Теб с дух смирен и сърце съкрушено; а приношението, което днес ти поднасяме, о, Господи Боже, нека бъде угодно пред Лика Ти.“.Отново ни овладяват мисълта за нашата окаяност и желанието всичко, което даваме на Господ, да бъде чисто и пречистено: „Ще измия ръцете си, обичам чистотата на Твоя дом.“.

Малко преди миенето на ръцете сме призовали Свети Дух с молитвата да благослови Жертвата, принесена за прослава на святото Му Име. След пречистването се обръщаме към Святата Троица – „Приеми, Свята Троице...“, – за да приеме това, което поднасяме като възпоменание на живота, страданията, възкресението и възнесението на Христос, в чест на блажената Венагидева Мария и на всички светци.

Нека това приношение бъде за спасението на всички – „Молете се, братя...“, се моли свещенослужителят, защото това Тертвоприношение е „мое“ и „ваше“, „на цялата свята Църква“. Молете се, братя, дори да сте малко събралите се, дори телесно да присъства само един християнин, дори свещенослужителят да е сам в храма, защото всяка Литургия е едно вселенско всеизгаряне, изкупление за всички племена, езици и народи^[2].

Всички християни, чрез общението на светците, получават благата на всяка Литургия, независимо дали се служи пред хиляди вярващи или свещенослужителят я отслужва само пред едно разсеяно дете – църковнослужителят. При всички случаи земята и Небето се единяват, за да запеят с Господните ангели: „Свят, Свят, Свят...“.

Аз ликувам и се присъединявам към ангелите. Не ми е трудно, защото знам, че когато отслужвам Литургията, съм заобиколен от тях. Те обожават Св. Троица. Също така знам, че по някакъв начин участва и Всесвятата Дева – заради съкровената ѝ връзка с Вечноблажената Троица и защото е майка на Христос по плът и кръв, майка на Исус Христос – съвършен Бог и съвършен Човек. Исус Христос, заченат в утробата на св. Дева Мария без участието на мъж, единствено под действието на Свети Дух, носещ същата Кръв като Своята майка. И именно тази Кръв се принася в Изкупителна жертва на Голгота и в Св. Литургия.

^[1]Св. Киприан. Dedominicaoratione (За неделната молитва – б. пр.), 23 (PL 4, 553).

^[2]Срв. Откр. 5: 9.

Днес, на празника Тяло и Кръв Христови, заедно ще размишляваме за дълбочината на любовта на Господ, която Го подбуди да остане с нас под вид на светите дарове. И сякаш с ушите си чуваме Неговите притчи, отправени към народа: „Ето,излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет“¹.

Същото важи и днес. Божественият сеяч хвърля и сега Своите зърна. Делото на спасението продължава и Господ иска ние да Му сътрудничим. Иска ние, християните, да отворим за любовта Му всички пътища на земята; приканва ни чрез учението и чрез Своя пример да разпространяваме Божието послание до най-далечните кътчета на земята. Настоява като членове на църковната общност и на гражданското общество всеки от нас да бъде един друг Христос, като освещава своя труд и съответните си отговорности, изпълнявайки съвестно своите задължения.

Ако се огледаме наоколо, ако погледнем света, който обичаме, понеже е Божие дело, ще забележим как притчата се сбъдва. Словото на Исус Христос дава плод, събужда в много души стремеж към посвещаване и вярност. Животът и постъпките на онези, които служат на Бог, са променяли историята и даже мнозина, непознаващи Бог, действат – може би дори без да го съзнават – под влиянието на идеали, родени от християнството.

Ще видим също, че част от зърната пада на каменисто място или сред тръни и храсти – има сърца, затворени за светлината на вярата. Идеалите за мир, помирение, братство са приемани и провъзгласявани, обаче в немалко случаи делата им противоречат. Някои хора напразно упорстват да заглушат Божия глас, като спират разпространението му било с груба сила, било с не толкова явно вмешателство, но много по-коварно, тъй като приспива духа – с безразличието.