Списък на параграфи

Божественото значение на земното съществувание на Исус

Винаги съм се стремял, когато проповядвам пред яслите, да виждам пред себе си нашия Господ Христос увит в пелени и положен на слама в един обор. И когато е все още Дете и не говори, да гледам на Него като на Наставник, като на Учител. Нужен ми е този подход, защото трябва да се уча от Него. А за да се поуча от Него, е нужно (трябва) да опозная живота Му - да чета Евангелието, да размишлявам върху епизодите в Новия завет с цел да проникна в божествения смисъл на земното странстване на Исус.

Тъй като ние трябва да възпроизведем в нас живия Христос. А това може да стане, като опознаем Христос, четейки Светото писание и размишлявайки върху него, молейки се – както сега – пред яслите. Необходимо ни е да разберем уроците, които Исус ни дава още като Дете, още като Новородено, още щом очите Му се отвориха на тази благословена човешка земя.

Като расте и живее подобно на всеки от нас, Исус ни разкрива, че човешкото съществуване, обичайните всекидневни грижи и занимания имат божествен смисъл. Колкото и много да сме размишлявали върху тези истини, винаги трябва да се изпълваме с възхищение, когато се замислим за тридесетте години неизвестност, които съставляват по-голямата част от земния път на Исус между своите братя, хората. Едни мъгляви години, които обаче за нас са ясни като слънчева светлина. Дори нещо повече – сияние, което озарява нашите дни и им придава истинско измерение, понеже ние сме обикновени християни, водещи обикновен живот, подобен на този на милиони хора в различните краища на света.

И Исус живя така шест петилетки - беше „на дърводелеца син”⁶. После ще дойдат трите години на обществен живот сред врявата на тълпите. Хората се чудеха: кой е този, откъде знае всичко това? Защото животът му беше като на обикновените жители на неговия край. Той беше „дърводелецът, Марииният син”⁷. И беше Бог и осъществяваше изкуплението на човешкия род, като привлече всички към Себе Си⁸.

Съзерцание на живота на Христос

Всеки от нас трябва да се стреми да постигне в своя живот любовта на Христос. Ала за да стане човек самият Христос, е необходимо постоянно да се оглежда в Него. Не е достатъчно да имаш някаква обща представа за духа на Исус; нужно е да научиш от Него маниерите, държането Му. Но най-вече да съзерцаваш земния Му път, следите, които е оставил, и оттам да извлечеш сила, просветление, покой и мир.

Когато обичаш един човек, ти искаш да знаеш и най-малките подробности от живота му, от характера му, за да се оприличиш на него. Поради това трябва да размишляваме върху историята на Исус – от раждането Му в една ясла до смъртта и възкресението Му. През първите години на моята свещеническа дейност често подарявах Евангелието или книги, които разказваха живота на Исус. Защото ние трябва добре да го изучим, целият да е запечатан в главата и в сърцето ни, та във всеки момент да можем – без да ни трябва книга, само затваряйки очи – да го виждаме като на кино. Постигнали това, при всички обстоятелства в паметта ни ще изникват думите и делата Господни.

И ще се чувстваме въвлечени в живота Му. Защото не става дума само да мислим за Исус, да си представяме картините от земните Му дни. Не, трябва да участваме в тях, да бъдем изпълнители. И да следваме Христос отблизо - като майка Му, като първите дванадесет, като светите жени, като тълпите, които се събираха около Него. Ако действаме така, а не слагаме прегради, думите на Исус ще проникнат и до най-далечните гънки на душата, до дъното й и ще ни преобразят. „Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни”¹⁹.

Щом искаме да отведем при Господ другите хора, трябва да се обърнем към Евангелието и да съзерцаваме любовта на Христос. Бихме могли да се съсредоточим върху върховите моменти на страданието Му, защото – както Той самият казва – „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”²⁰. Но можем да се вгледаме и в други епизоди, в общуването Му с хората, срещнати по пътя.

Христос – съвършен Бог и съвършен Човек, постъпваше човешки и божествено, за да запознае хората със Своето спасително учение и да им яви Божията любов. Бог се принизи до човек и прие изцяло нашата природа с изключение на греха.

Изпитвам дълбока радост, че Христос е пожелал да бъде истински човек, човек от плът като нашата. Силно се вълнувам, като виждам това чудо – един Бог, Който обича с човешко сърце.

Припомнихме си случилото се в Найн. Сега бихме могли да споменем и други, понеже Евангелията са пълни с подобни сцени. Тези разкази са вълнували и винаги ще вълнуват сърцата на човешките създания, тъй като не само свидетелстват за искрен жест на човек, който съчувства на Своите себеподобни, а главно ни разкриват необятната любов на Господ. Сърцето на Исус е Сърцето на въплътилия се Бог, на Емануил – Бог с нас.

„Църквата, съединена с Христос, се ражда от едно ранено Сърце“³⁷. От това Сърце, пронизано открай докрай, ни се предава животът. Как да не си припомним сега, макар и накратко, тайнствата, посредством които Бог действа в нас и ни прави да участваме в изкупителната сила на Христос? Как да не си помислим с особена благодарност за Светото причастие от Евхаристията, за жертвата на Голгота и постоянното й безкръвно подновяване по време на литургията? Исус ни се дава като храна. Тъй като Исус Христос идва при нас, всичко се променя; и у нас се пробуждат сили – това е подкрепата на Свети Дух, които изпълват душата, ръководят нашите действия, нашия начин на мислене и на чувстване. Сърцето на Исус е извор на мир за християнина.

Себеотдаването, което Господ иска от нас, не се основава само върху нашите желания, нито върху нашите сили, често пъти слаби и недостатъчни и едните, и другите. Преди всичко то е изградено върху благодатите, придобити за нас от любовта на Сърцето на Бог, станал Човек. Затова можем и сме длъжни да постоянстваме в нашия духовен живот на деца на нашия Отец, Който е на небето, без да допускаме да ни обземат униние и обезсърчаване. Обичам да обръщам внимание на това как в своето обичайно всекидневие, как в най-дребните детайли, как в нормалните условия на трудовия ден християнинът привежда в действие вярата, надеждата и любовта, тъй като в това се крие същността на поведението на една душа, подкрепяна от Божията помощ; и как в упражняването на тези богословски добродетели душата намира радост, сили и спокойствие.

Това са плодовете на Христовия мир, на мира, който ни носи Неговото Пресвято Сърце. Защото – нека го кажем още веднъж – любовта на Христос към хората е една непостижима страна на Божията тайна, на любовта на Сина към Отец и към Свети Дух. Свети Дух – тази връзка на обич между Отец и Син, намира в Словото едно човешко Сърце.

Не е възможно да говорим за тези основни положения на нашата вяра, ако не взимаме под внимание ограничеността на нашия ум и безграничността на Откровението. Обаче макар и да не можем да обхванем тези истини, макар и умът ни да се стъписва пред тях, ние вярваме смирено и непоколебимо. Защото знаем, основавайки се на свидетелството на Христос, че всичко е точно така. Че любовта, туптяща в лоното на Света Троица, се излива върху всички хора чрез любовта на Пресвятото Сърце Исусово.