Списък на параграфи

Днес, на празника Тяло и Кръв Христови, заедно ще размишляваме за дълбочината на любовта на Господ, която Го подбуди да остане с нас под вид на светите дарове. И сякаш с ушите си чуваме Неговите притчи, отправени към народа: „Ето,излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет“¹.

Същото важи и днес. Божественият сеяч хвърля и сега Своите зърна. Делото на спасението продължава и Господ иска ние да Му сътрудничим. Иска ние, християните, да отворим за любовта Му всички пътища на земята; приканва ни чрез учението и чрез Своя пример да разпространяваме Божието послание до най-далечните кътчета на земята. Настоява като членове на църковната общност и на гражданското общество всеки от нас да бъде един друг Христос, като освещава своя труд и съответните си отговорности, изпълнявайки съвестно своите задължения.

Ако се огледаме наоколо, ако погледнем света, който обичаме, понеже е Божие дело, ще забележим как притчата се сбъдва. Словото на Исус Христос дава плод, събужда в много души стремеж към посвещаване и вярност. Животът и постъпките на онези, които служат на Бог, са променяли историята и даже мнозина, непознаващи Бог, действат – може би дори без да го съзнават – под влиянието на идеали, родени от християнството.

Ще видим също, че част от зърната пада на каменисто място или сред тръни и храсти – има сърца, затворени за светлината на вярата. Идеалите за мир, помирение, братство са приемани и провъзгласявани, обаче в немалко случаи делата им противоречат. Някои хора напразно упорстват да заглушат Божия глас, като спират разпространението му било с груба сила, било с не толкова явно вмешателство, но много по-коварно, тъй като приспива духа – с безразличието.

Един нов живот

Това е скромният и тържествен момент на установяването на Новия завет. Исус анулира старата икономия на Закона и ни открива, че Той самият ще бъде в центъра на нашата молитва и на нашия живот.

Вижте радостта, която блика от днешната литургия: „нека възхвалата бъде всеобща, звънка и радостна“⁵. Това е ликуването на християнина, който възпява идването на ново време: „древната Пасха получи край, започва новата. Старото отстъпва на новото, мракът – на истината, светлината прогонва нощта“⁶.

Какво чудо на любовта! „Това наистина е хляб за синовете“⁷. Исус, Единородният Син на Вечния отец, ни се предлага като храна. Пак Той, Исус Христос, Който тук, на земята, ни утвърждава, ни очаква на небето като „сътрапезници, сънаследници и приятели“⁸, понеже „онези, които се хранят от Христос, ще умрат със земна, преходна смърт, но ще живеят вечно, тъй като Христос е непреходният живот“⁹.

За християнина, който се подкрепя с непреминаващата мана на Евхаристията, вечното щастие започва още отсега. Старото е минало – да го оставим настрана. Нека всичко у нас бъде ново: „сърцата, думите и делата“¹⁰.

Това е Благата вест. Тя е вест, нещо ново, защото ни открива такава дълбочина на любовта, за която не сме и подозирали. Тя е добра, блага, защото няма нищо по-добро от това да се съединим с Бог, с Висшето благо на благата. Това е Благата вест, защото в някакъв смисъл и по неописуем начин тя ни дава предварително вечността.

На този празник в много градове по света християните с шествие придружават Господ. Той, скрит в Хостията, обикаля улици и площади – както по време на земния Си живот – среща се с желаещите да Го видят, застава на пътя на онези, които не Го търсят. Така Исус се явява още веднъж сред Своите. Как реагираме на този призив на Учителя?

Трябва да сме наясно, че външните прояви на любов трябва да се раждат в сърцето и после да дават свидетелства за християнско поведение. Ако сме обновени чрез приемането на Тялото на Господ, трябва да го покажем с дела. Нека нашите мисли бъдат искрени: мисли за помирение, за себеотдаване, за служба на другите. Нека нашите думи бъдат правдиви, ясни, уместни; да утешават и помагат и най-вече да носят на другите светлината на Бог. Нашите постъпки да бъдат последователни, полезни, навременни и да излъчват „Христово благоухание“¹⁵, тъй като ще напомнят за Неговия начин на действие и на живот.

Шествието за Тяло и Кръв Христови онагледява Христовото присъствие в градовете и селата по света. Но това присъствие не бива да бъде – подчертавам – само за един ден, една шумотевица, която заглъхва и се забравя. Преминаването на Исус до нас ни напомня, че сме длъжни да Го намираме и в нашите обичайни занимания. Успоредно с това тържествено празнично шествие трябва да върви мълчаливото и скромно шествие на обикновения живот на всеки християнин – човек като всички други, обаче имал щастието да получи благодатта на вярата и Божията мисия със своето поведение да актуализира Господното послание на земята. Не че не правим грешки, не че нямаме слабости и грехове. Обаче при положение, че Бог е сред хората, ние трябва да бъдем на Негово разположение, за да може Той да си служи с нас, та Неговото явяване сред създанията да е постоянно.

И така, нека помолим Господ да ни даде благодатта да бъдем евхаристични души; да ни помогне нашето лично общение с Него да носи радост, спокойствие и стремеж към справедливост. Така ще помогнем на другите да познаят Христос, ще допринесем Той да застане в центъра на всяка човешка дейност. Тогава ще се изпълни обещанието на Исус: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“¹⁶